Connect with us

Водещи новини

Мерлин Монро: Дайте на едно момиче правилните обувки и то ще завладее света….

Публикувана

на

На 5 август красивата блондинка Норма Джийн, по-известна като Мерлин Монро напуска този свят завинаги. Тя е носителка на две награди „Златен глобус“ и е номинирана за две награди БАФТА. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

Легенда. Икона. Жена, олицетворение на думата секссимвол. Това е Мерилин Монро. Тя властва в света на шоубизнеса през цялата си кариера, продължава и ще продължава десетилетия наред… Оставя в наследство едни от най-запомнящите се роли на всички времена. От този миг насетне нейният живот и нейната смърт, нейните роли и диагнози са изучени едва ли не под лупа.
Но основната загадка както и преди не е разгадана – защо именно Мерилин Монро става и остава секссимвол номер едно?! По образа й се равняват всички звезди, претендиращи да са съвременни секссимволи – от Мадона до Лейди Гага. Нейни вещи се продават суперскъпо на търгове. Тази година филмът „Моята седмица с Мерилин“* влезе в списъка на финалистите за американски „Оскар“ и британска BAFTA. А 65-ият фестивал в Кан избра Мерилин Монро за свой символ – при положение че семплите мелодрами и комедии с нейно участие никога не са имали шанса да попаднат на този престижен кинофорум. Да намерите човек, който не е чувал за Мерилин, можете само в някое затънтено и недокоснато от цивилизацията ъгълче на планетата. При това повечето от хората, които знаят за нея, не са гледали нейните филми, познават само образа на Монро. Точно за образа й става дума. А той е доста далеч от истинската Мерилин. Онази, която не е била велика актриса, изпитвала е трудности в сексуалния си живот и да общуваш с нея е било наистина трудно, а понякога тежко. Да не говорим, че не е била и естествена блондинка! Но въпреки това образът на богинята със сияйна бяла кожа е запечатан в колективното подсъзнание наред с героите от библейските сказания и античните митове. Как се е стигнало до това странно „съседство“?

Трагична, много трагична съдба

По-добре е да започнем от края, от трагичната гибел на Мерилин. Самоубийство, нелепа случайност или умишлено убийство, което е могло да бъде организирано както от босове на мафията, така и от спецслужбите, които са се стремили да прикрият любовната й връзка с президента Кенеди? Точен отговор на този въпрос няма, което си е допълнителен източник на интерес. Кого би оставила равнодушен детективската интрига?

За съвременниците на Монро смъртта й е шок. Те отказват да повярват на фантастичните версии за кончината й и на още по-фантастичните слухове, че Мерилин била още жива, които са се раждали всеки ден.
„Отричането на смъртта е естествена и най-ранна реакция на загубата – обяснява юнгианският психоаналитик Татяна Ребеко. – След нея в процеса на страданието се появяват гневът, депресията и накрая – приемането. Но когато говорим за смърт на кумир, приемането не се случва, тъй като самият негов живот е митологизиран в по-голямата си част. Затова процесът на тъгуването „зацикля“ на първия етап – отрицание на факта „смърт“ – и сетне се развива към все по-голямата идеализация на умрелия.“
Колкото и цинично да звучи, трагичната гибел на Монро е допринесла много за нейната посмъртна слава. Този тъжен финал в някакъв смисъл е закономерната точка на безрадостния живот на актрисата: психическото заболяване на майката; детството в сиропиталища; три неуспешни брака и множество аборти; нервно разстройство и болезнена неувереност в себе си (даже на върха на славата!)… Такава съдба трудно може да се нарече щастлива. Но колкото повече нещастия се струпват на главата на звездата, толкова по-силно я обожават и съжаляват нейните поклонници.
Хубавичкото съседско момиче
По-лесно ни е да обичаме онези, на чието място, макар и само теоретично, можем да се поставим. Разбира се, чрез въплъщаване в чужд образ не можем да станем нито велики учени, нито шахматисти, защото не е по силите ни даже да си представим как работят умовете на тези хора. С актьорите и певците обаче е по-лесно. А в случая с Мерилин Монро – двойно по-лесно. Тя е типичното next-door-girl (съседско момиче), а нейната първа сериозна роял във филма „Любовно гнездо“** и до днес се смята за класическо въплъщение на този типаж.
Решаваща роля за популярността й играе все пак външността й. „Ако се вгледате в лицето й – тя е безусловно красива – уверява ни психоаналитикът Лола Комарова. – Но при цялата й ефектност в красотата й няма нито грам провокация, нито аристократизъм. Подобна външност не се откроява сред поколенията като порода. Всяка жена е в състояние да си представи себе си като такава красавица.“
Тази гледна точка споделя и психологът Сергей Ениколопов. „Спомнете си предшествениците на Монро – предлага той. – Например Марлене Дитрих, която е изключително елитарна. Нейният образ на „син ангел“ покори светските салони, но дали би могъл да покори войниците в една казарма? А снимка на Монро е имал едва ли не всеки американски войник. Монро е типичната „девойка от махалата“, което е коз за симпатиите към нея. Тя е достъпна – не в сексуален смисъл, тя е достъпна по принцип. Можете ли да си представите Моника Белучи на трамвайната спирка или Анджелина Джоли в закусвалнята на метрото? Разбира се – не. А Мерилин Монро – много лесно. Дори и да е с брилянти на шията!“
Диктатът на времето
Лола Комарова твърди, че особеност на образа на Мерилин е неговата мекота. В нея няма рязкост, няма остри ъгли – както впрочем и силен характер. С други думи, Мерилин Монро не предизвиква мъжете. Точно обратното – обещава им пълен комфорт. А мъжете по онова време (а вероятно и днешните) най-много от всичко на света са искали да си отдъхнат от провокациите и да се насладят на удобството с някоя жена.
Феноменът на популярността на Мерилин е в голяма степен обусловен от епохата. Нейната звезда изгрява в началото на 50-те години на миналия век, когато САЩ и много европейски страни са успели да се справят с последиците от войната. Навсякъде цари стремежът към почивка и наслада, а бурният ръст на икономиката позволява това да се случи. Точно 50-те години на миналия век се раждат идеалите на потребителското общество.
„Възможно е славата на Монро да е предвестник на характерната за нашето време тенденция – популярността да превъзхожда талантите и постиженията на този, който всъщност е популярен – твърди Лола Комарова. – За такива точно хора е измислена и перфектната английска дума celebrities, която е трудно преводима на руски (впрочем – и на български не се превежда – бел. ред.). Защото, съгласете се, е трудно да наречеш селебрити един наистина блестящ актьор. Думата внушава повече масова популярност. Тя подхожда на човек, лишен от ярки черти и изключителност (включително и изключителен талант). На Монро тя идеално й съответства. Тя не е без талант, но въобще не е гениална. Тя е хубава, но не е ослепително красива. И даже сексуалността й е лишена от провокация и агресия. Неслучайно едно от най-известните й прозвища е sexual kitten (от англ. – секси котенце). Котенце, а не тигрица!
Медиен феномен
Мерилин Монро е вероятно първата звезда, чийто образ медиите са формирали, задействайки всички ресурси, които можете да си представите преди появата на интернета. „Американските масмедии нямат равни на себе си в изкуството да правят хората известни, да създават слава, да градят репутация – отбелязва Сергей Ениколопов. – И тяхната роля в успеха на Монро, естествено, е огромна. При това нейната популярност е обхващала цялото информационно поле. Съдете сами: нейният втори мъж е Джо ди Маджо – велик бейзболист, а третият – писателят интелектуалец Артър Милър. Затова всяка новина за Мерилин е била интересна на широк кръг от хора: от простите работници, през феновете на бейзбола до високообразованите естети.“
Възможно е на Монро просто да є е провървяло да се роди със своята външност в точното време и да се окаже в центъра на важни социални тенденции. А може просто съдбата да е решила да прояви великодушие и да є подари гръмко безсмъртие след смъртта є заради страданията, които е понесла приживе. Едва ли живата Мерилин би се съгласила на такава „размяна“. Но, кой знае – блондинките са непредсказуеми.
Секси, сладка и недостъпна
По спомени на съвременници Монро е излъчвала толкова силно секс, че това буквално се е усещало от другите на физическо ниво. Но по ирония на съдбата в живота тя не е била страстна в секса и е имала проблеми с постигането на оргазма (известен факт!). „Сексапилът є е служел по-скоро като инструмент за изследване на действителността, бил е нещо като бялото бастунче за слепия. Тя е тествала с него околния свят, за да разбере грози ли я опасност и ако да – да избяга веднага щом усети чуждото желание, пък било то и провокирано от нея самата“ – обяснява Андрей Росохин, професор по психоанализа и научен редактор на издателския проект „Антология на съвременната психоанализа“.
Той смята, че Монро се е оказала на точното време в точното място. 50-те и началото на 60-те години на миналия век са пикът на кариерата є и началото на сексуалната революция. Ако сравним развитието на сексуалността на обществото с порастването на един човек, то това е бил периодът на тийнейджърството. За секса се говори открито, на екраните и по списанията се появяват голи тела, но ограниченията и табутата все още съществуват, макар и да се стопяват с всеки изминал ден. Сексът остава забранен, но става все по-достъпен. Именно така се случва и при тийнейджърите, които се поддават на всепоглъщащата сексуалност – едновременно достъпна и забранена. Ако говорим за юношите, те имат нужда от фантазия за жена икона, която им отваря вратите към рая. А на обществото, стигнало този стадий на развитие, му е трябвало символ за… мастурбация. И такъв става Мерилин Монро – и по силата на своята популярност, и по силата на своя сексапил (макар и измамен!).
Ако предположението на професора е вярно, на Мерилин Монро безсмъртието є е гарантирано, тъй като нашите инфантилни сексуални фантазии и мечти остават с нас завинаги. Всеки мъж помни своите първи еротични преживявания, свързани с филм, книга или просто срещнат поглед на непозната жена в тълпата. Тези спомени са носталгични, сладки и недостъпни. Такава остава за „порасналото“ човечество и Мерилин Монро.

Vlastta.bg подбра 20 секси цитата на великата Мерилин, които си струва да прочетете.

1. Сексът е част от природата… А аз живея в хармония с нея.

2. Тук се плащат хиляди за целувка и 50 цента за душата ти. Знам го, защото често се отказвам от хилядите, за да запазя това, което струва 50 цента!

Мерлин Монро

3. Обичам да правя неща, които няма да минат, без да са цензурирани…

4. Тялото е създадено, за да се показва, а не да е покрито с дрехи!

5. Умното момиче целува, но не обича, слуша, но не вярва и си тръгва, преди да си тръгнат от нея!

6. Не знам кой е изобретил високите токчета, но всички жени му дължат много.

7. Аз съм провал като жена. Мъжете очакват наистина много от мен, заради образа на секссимвол, който са си изградили за мен – и който аз сама съм изградила за себе си. Очакват да чуят камбанен звън, но анатомията ми е като на всяка друга жена.

8. Дайте на едно момиче правилните обувки и то ще завладее света!

9. Ние всички сме родени сексуални същества, слава Богу… Но е жалко, че много хора презират и смазват тази природна дарба…

10. … Понякога се натъжавам, защото бих желала да срещна някого, който да ме приеме такава, каквато съм. Приятно е да караш хората да бленуват, но ти се иска да те приемат заради самата теб.

11. Кариерата е нещо прекрасно, но не можеш да се гушкаш с нея в студена нощ.

12. Диамантите са най-добрите приятели на едно момиче!

13. Колкото до любовниците, те ще идват и ще си отиват. И скъпа, мразя да го казвам, но повечето от тях – даже по-скоро всеки един от тях, ще разбива сърцето ти. Но ти не можеш да се предаваш, защото ако се предадеш, никога няма да намериш своята сродна душа. Никога няма да намериш тази половинка, която те прави цяла и това се отнася за всичко…

14. Какво нося в леглото? Chanel № 5, разбира се!

15. Любовта и трудът са единствените стойностни неща в живота. Трудът — това е своеобразна форма на любов.

16. Момчетата мислят, че момичетата са като книги. Ако корицата не хваща окото, няма да се поинтересуват да прочетат какво има отвътре.

17. Истинският любовник е мъж, който може да те разтреперва, докосвайки лицето ти или усмихвайки се в очите ти, или просто гледайки съсредоточено в пространството.

18. Мъж – това е човек, който винаги забравя твоя рожден ден и никога не изпуска случай да назове твоята възраст.

19. По-добре е да си нещастен сам, отколкото нещастен с някого.

20. Не възразявам да живея в мъжки свят, стига да мога да бъда жена в него.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни