Connect with us

България

Лонгийър, най-северният град в света

Публикувана

на

 

78° 15′ 00“ N, 15° 30′ 00“ E – това са географските координати на най-северния град на планетата с население над 1 000 души. Името му е Лонгийър, градчето е част от норвежкия архипелаг Свалбард. В него живеят 2 300 души. До там се стига основно със самолет и по-рядко (заради ледовете) с кораб. Туристите не са често срещана гледка, а местните хора се разхождат с пушки. А тук има интересни обичаи и странни порядки.
Местните хора казват, че веднъж попаднеш ли в Северния полярен кръг винаги си спомняш за него – дори и когато се намираш в най-горещите точки на планетата. Дали е така, ще разберем с течение на времето, но градът намиращ се най-близко до северния полюс определено ни порази с много неща. Въпреки че бяхме подготвени, първото, което ни направи впечатление е, че там нямаше нито едно дърво, няма дори и една тревичка – виждат се само камъни, лед и сняг. Местните хора работят основно в една мина за въглища. Както вече стана дума те са 2 300, а белите мечки на острова са 3 000. Поради тази причина всички имат лично оръжие (ловни карабини).
В Лонгийър има всичко – магазини, ресторанти, барове, болница и дори университет, но хората там имат две много странни забрани и ограничения. Първото е свързано с алкохола. Всеки местен има право на бутилка твърд алкохол на месец или две бутилки вино или 15 бири. Чужденците все пак могат да пазаруват алкохол срещу представяне на самолетен билет. Официално обяснение защо е наложена тази забрана не получихме, но местните казаха, че депресивните състояния не са нещо необичайно за жителите на Свалбард.
Втората свръх необичайна порядка е свързана с раждането и смъртта на северните хора. На практика в Лонгийър има модерна болница, но там никой не се ражда и не умира. Няма и гробище. Ако все пак някой почине внезапно, то тялото бива извозено до Материка, където го погребват. Бременните жени също летят до Тромсо (най-големият норвежки град на север от арктическия кръг, който се намира в най-северния край на Европа) за да родят рожбите си. До някъде ситуацията обясни губернаторът на архипелага Свалбард Олсен Ингер, който твърди, че земята на острова е изключително твърда и заради това няма гробище.
До тук с мистериите около Лонгийр. Иначе населението беше доста приветливо към чуждоземци като нас. На Свалбард се спазва обичай да се събуваш навсякъде, където влезеш. Така беше и в най-северния хотел в света Radisson Blu, където бяхме настанени. Хората се разхождат по чорапи дори и в административни сгради като община и болница. Преподаватели и студенти от местния университет по полярни науки също ходят без обувки в модерната сграда на ВУЗ-а.
Като стана въпрос за сгради, трябва да отбележим, че всички постройки се строят на дървени колове забити в земята. Причината е, че дори и с техника е трудно да се копае в силно замръзналата земя. Това все пак не е невъзможно, защото освен мината, именно там в Лонгийър, на дълбочина от 120 метра се намира уникално хранилище. Там се пазят семена на 530 000 вида зърнени растения – семена на пипер, дини, тикви, сорго, бобови растения, както и на още много други видове от екзотични и застрашени от изчезване ядивни растения. Задачата на това семехранилище е да предотврати унищожението на семената в резултат на възможна глобална катастрофа.
По времето на нашия престой, в края на месец октомври тази година, нито веднъж не видяхме слънцето. Сутрин ставаше светло към 10 часа, но визуално светлината идваше някъде отдолу, под хоризонта. Стъмваше се към 15 часа. Температурите в Лонгийър бяха от порядъка минус 12 – минус 20 градуса, но усещането беше за около минус 30. Градчето обаче е добре осветено и съвсем не е безлюдно. Хората се придивижват основно с моторни шейни и дори с велосипеди със специални гуми с шипове. Не рядко возят и децата си в специални закрити кошове закачени за тях.
Високият жизнен стандарт в Норвегия е известен факт, на осторава обаче той е още по-висок, тъй като всичко се оскъпява допълнително от трудния начин на доставяне. Едно двустайно жилище жилище, например струва около 260 000 евро, а чаша наливна арктическа бира – 15 евро. За да могат да си позволят живота на север, местните жители почти не плащат данъци. Парното отопление им е безплатно, обучението на децата – също. Като цяло животът им е изключително подреден и не са лишени от нищо, което го има на континента…. Е, освен от достатъчно слънце.

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

август 2019
ПВСЧПСН
« юли  
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031