Лазаровден или Лазарица е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Празнува се на осмия ден преди Великден. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
Според българската народна традиция Лазаровден, или „Лазарица“, „Лазарова събота“, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото. Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.
В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.
Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.
Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи.
Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:
Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Ритуалите са свързани с преминаването на девойката от детството в зрелостта. Освен това бележат началото на Пасхалното тържество.
В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги „разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Имен ден празнуват Лазар, Лазарин, Лазарина, Елизар, Лъчезар.
vlastta.bg
