Фалиралата КТБ може да бъде допълнително източена с делата срещу цесиите (прехвърляне на вземане) между вложители, направени след рухването на банката – с изплащането на солидни адвокатски хонорари на „особени представители“ на банката.
За това са сигнализирали търговски съдии, които гледат процесите срещу тези сделки, пред в. „Сега“.
След затварянето на банката много вложители, фирми и граждани опитаха да спасят част от парите си, като си прехвърляха вземания и си погасяваха взаимно дългове. Така те избегнаха общия ред на удовлетворяване на кредиторите и ощетиха останалите, които не са действали по тази схема.
Сега обаче синдиците оспорват част от тези сделки. Загубата от фалита на четвъртата по големина българска банка, чийто мажоритарен собственик беше Цветан Василев, се изчислява на около 4 млрд. евро.
Опасенията на търговските съдии, че останалото от банката ще се доизточи, идват от решение на Върховния касационен съд (ВКС) по такова дело. В него тримата върховни съдии твърдят, че по делото е трябвало да участва и представител на фалиралата банка, какъвто е нямало на долните две инстанции. В Закона за банковата несъстоятелност няма такова изискване.
Мнозинството от съдиите от долните инстанции приемат, че тези дела, водени от синдиците на банката, се гледат, без самата фалирала кредитна институция да е страна. Причината е, че в момента, в който се открие производство по несъстоятелност, банката на практика няма органи, няма кой да я представлява и няма възможност за оздравяване, дори да удовлетвори всички кредитори.
ВКС нарежда по делото да участва представител на банката, но това няма как да е някой от синдиците ѝ. Защото синдикът е завел иска срещу цесията, т.е. няма как той да е и ищец, и ответник.
За целта на фалиралата банка трябва да бъде назначен адвокат, т.нар. особен представител. На него обаче не се плащат минималните хонорари като на служебен защитник. Възнаграждението му минава по тарифата за адвокатските плащания. И макар законът да позволява то да бъде намалено наполовина, тъй като делата са с огромен материален интерес, хонорарите могат да стигнат и дори да надминат 100 хил. лв., са обяснили магистрати за вестника.
Същевремноо единственото нещо, което адвокатите биха правили от името на банката в тези производства, е
да присъстват в съдебната зала. Тези разноски обаче ще се дължат от фалиралата банка, така би се стигнало до поредното ѝ източване.
Според съдиите би било опасно, ако решението на тримата върховни търговски съдии се превърне в практика.
Списъкът на физическите и юридическите лица и други правни субекти, които са съобщили за прехвърляне на вземането си след поставяне на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г., направен от синдиците вижте тук. Не е известно обаче каква част от тях са били в банката към датата на поставянето на КТБ под специален надзор. Преди време депутатът от ДПС Делян Пеевски и негови съпартийци предложиха промени в Закона за банковата несъстоятелност, свързани с цесиите, а парламентът ги прие. След това ВКС сезира Конституционния съд с аргумент, че обратното действие на закона нарушава принципите на правовата държава. Конституционното дело вече е на доклад при Надежда Джелепова, която е сред новите попълнения в съда.
vlastta.bg
