Connect with us

България

КС обяви за незаконен избора на 16 депутати

Публикувана

на

Конституционният съд (КС) частично отмени парламентарните избори от октомври м.г. Съдът публикува решение по делото, с което се оспорва законността на вота, с което обявява за незаконен изборът на 16 народни представители. Той отхвърля исковете за пълно касиране на изборите. Що се отнася до разпределението на местата в парламента, имената на новите депутати, които ще заместят досегашните, както и ключовият въпрос дали партия „Величие“ влиза в Народното събрание – всичко това КС оставя на Централната избирателна комисия (ЦИК), на която възлага да „определи резултатите от изборите за народни представители, произведени на 27.10.2024 г., като обяви разпределението на мандатите и имената на избраните народни представители.“

Ето и списъкът с изпадащите депутати:

Ешереф Кязим Ешереф, избран за народен представител във Втори изборен район – Бургаски, от коалиция АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС;

Светослав Тодоров Тодоров, избран за народен представител в Трети изборен район – Варненски, от партия ВЪЗРАЖДАНЕ;

Ивайло Христов Митковски, избран за народен представител в Трети изборен район – Варненски, от коалиция ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ;

Деян Петев Петков, избран за народен представител в Четвърти изборен район – Великотърновски, от ПП МЕЧ;

Андрей Христов Вълчев, избран за народен представител в Шести изборен район – Врачански, от коалиция БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА;

Росен Красимиров Иванов, избран за народен представител в Девети изборен район – Кърджалийски, от ПП МЕЧ;

Павлин Йовков Йотов, избран за народен представител в Единадесети изборен район – Ловешки, от коалиция ГЕРБ-СДС;

Емил Димитров Трифонов, избран за народен представител в Дванадесети изборен район – Монтана, от ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД;

Станислав Димитров Анастасов, избран за народен представител в Шестнадесети изборен район – Пловдив, от коалиция ДПС-Ново начало;

Борислав Климентов Петков, избран за народен представител в Двадесет и втори изборен район – Смолянски, от ПП МЕЧ;

Александър Руменов Ненков, избран за народен представител в Двадесет и трети изборен район – София, от коалиция ГЕРБ-СДС;

Иван Стойнов Кючуков, избран за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София, от ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД;

Виктор Тенчев Папазов, избран за народен представител в Двадесет и пети изборен район – София, от партия ВЪЗРАЖДАНЕ;

Метин Ялзер Качан, избран за народен представител в Двадесет и седми изборен район – Старозагорски, от коалиция ДПС-Ново начало;

Теменужка Петрова Петкова, избрана за народен представител в Двадесет и осми изборен район – Търговищки, от коалиция ГЕРБ-СДС и Никола Тошков Джамбазов, избран за народен представител в Двадесет и осми изборен район – Търговищки, от коалиция ГЕРБ-СДС, на основание чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс на мястото на Теменужка Петрова Петкова за времето, през което изпълнява функцията на министър;

Александър Стайков Марков, избран за народен представител в Тридесет и първи изборен район – Ямболски, от ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД.

Предистория на изборния скандал: 

Скандалът около конституционното дело за законността на последните парламентарни избори се превърна в илюстрация за поредица известни проблеми: от това как прокуратурата решава да действа като бухалка до демонстрация как институциите могат буквално да се сговарят срещу гражданите. Причината по същество за безпрецедентния скандал, който доведе до нечувано до момента обръщение към нацията на председателя на Конституционния съд, е ситуацията със законността на изборите изобщо. А тя, изглежда, че потвърждава приписваната на съветския диктатор Йосиф Сталин формула: „Не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете“.

В хода на делото по обжалваните пред него изборни резултати в различни места КС установи, че в 2200 избирателни секции има разминаване между протоколите и бюлетините, тоест между реалните гласове и пресметнатите впоследствие. В седем от тези секции пък са открити празни чували, в които трябвало да има бюлетини, но такива така и не са предадени, въпреки че има строг ред, по който те трябва да се съхраняват. На други места пък, където чували с бюлетини все пак са предадени за експертиза, се установяват, меко казано, интересни несъответствия: примерно 294 надписани гласа за „ДПС-Ново начало“ само в една секция.

„Вече няма нужда да се купуват гласове“

„Вижда се трайна тенденция – на избори в България вече не е нужно да се купуват гласове. Не е проблем да бъдат купени директно Секционните избирателни комисии (СИК) – явно е и по-евтино, и по-надеждно“, каза пред „Капитал“ един от експертите, привлечени към конституционното дело.

По думите му изводите, направени по време на експертизата на над 2000 секции, ясно води до извода, че гласове масово се надписват. „Колко е числото за цялата страна няма как да знаем, но доколкото проблемите в изследваните секции са едни и същи, по пътя на логиката може да се направи предположение, че те са такива в цяла България“, смята той.

И тъй като в тези 2200 секции (в които резултатите са изследвани повторно) става дума за стотици гласове несъответствия, то ако математически резултатът се пренесе върху цялата страна, можем да стигнем до извода, че дадени парламентарни групи в 51-ото Народно събрание трябва чувствително да намалеят. „Това разбира се е предположение, но то се базира на следните данни: еднотипни „грешки“ в различните секции, като още по-странното е, че тези еднотипни грешки са допуснати за едни и същи формации“, коментира още експертът.

Казусът „0 гласа“

Безспорно в цялата сага до най-голямо объркване доведе твърдението на директора на държавното дружество „Информационното обслужване“, че в седем секции липсват бюлетини (защото КС отчита там 0 гласа). Това обяснение беше гарнирано с изразеното пред парламента съмнение за такова решение, защото от видеонаблюдението се вижда, че урните в тези секции бюлетини има.

За какво става въпрос? През януари тази година за пръв път се появи информация, че има секции, от които не са получени бюлетини. Тогава вещото лице към КС проф. Красимир Калинов каза, че няма бюлетини в чувалите в поне две от секциите, които се проверяват при експертизата. Сега се разбра, че в седем от проверените секции липсват бюлетини.

За да се направи проверка на законността на вота в дадена секция, се сравнява дали отчетените в протокола резултати съответстват на бюлетините, които след вота се прибират в специални чували и се съхраняват от местната власт точно за подобни случаи.

Номерата на въпросните секции станаха ясни от писмо на „Информационно обслужване“ до ЦИК. Проверка в сайта на ЦИК показа колко гласове са били отчетени в резултатите от изборите във всяка от тези секции и къде са те.

По информация на „Капитал“, след като експертите към КС са поискали от местните администрации чувалите с бюлетините от въпросните секции, те са получили чували пълни с канцеларски материали, разпечатки на глави от Изборния кодекс, листчета със сметки, чернови и прочие. Всичко, което намерихме в чувалите, е описано подробно и предадено на КС, казват експертите. „Ние обаче не можем да удостверим, че записаното в протоколите от тези секции е коректно, защото нямаме с какво да го сравним – не можем да сравняваме ножица (която е предадена за доказателство) с брой гласове, вписани в протокола“, коментира един от тях пред „Капитал“.

И именно по тази прична КС смята гласовете в тези секции за 0 – защото броят им в протоколите не може да бъде потвърден, тъй като няма няма с какво да бъде сравнен.

Според председателката на ЦИК Камелия Нейкова може да е станала грешка и на КС да са предадени грешни чувал, вместо тези, в които са били бюлетините. По думите ѝ, ако причината е различна, може да става дума за престъпление. „Напълно е възможно просто да не е предоставен на КС чувалът с бюлетините, а чувал, в който са събрани други материали от изборите – да е станала грешка. Противното, поне според мен, граничи с престъпление“, каза шефката на ЦИК.

Щом е научил, че има липсващи бюлетини, КС ги е поискал повторно, стана ясно от думите на председателката му Павлина Панова пред БНР. В някои случаи са получени книжата, но в други не, посочи тя.

Твърденията за липсващи бюлетини станаха повод прокуратурата да започне проверка по сигнал на „Информационно обслужване“. Тук обаче се появи проблем – вместо държавното обвинение да търси липсващите книжа, то започна да проверява как Конституционният съд е подбрал експертите си, кои са съдиите докладчици по делото и прочие.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

март 2025
ПВСЧПСН
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
Advertisement

Популярни