Кръстовден е: традиции и обичаи

Хиляди богомолци от цялата страна се стекоха и тази година в манастира „Св. Троица“ на Кръстова гора в Родопите по повод големия християнски празник Въздвижение на Светия кръст.

В древността, преди Христовото разпятие, кръстът бил смятан за знак на безчестието и позора. На него окачвали най-големите престъпници. Разпнат, Спасителят с кръвта си го осветил, и кръстът се превърнал в свещена утвар, в олицетворение на жертвената любов, в символ на вяра за победа над злото…

На 14 септември Българската православна църква отбелязва Кръстовден.

Празникът води началото си от времената на римския император Константин. Според църковното предание света Елена, майката на императора, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен.

След дълги усилия тя успяла да намери пещерата, в която бил погребан Христос, както и три кръста. Кой от тях е Христовият се разбрало, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

Името му предците ни свързвали с древното вярване, че по това време на годината денят се кръстосва с нощта

Затова и жените „кръстосвали“ или заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си – да не се „пресекат“ китките им, защото от този ден нататък може да се очакват и първите слани.

Според традицията на Кръстовден селищата, които не са си нарекли събор, празнуват родово. Фамилиите се събират на тържествена вечеря, а на масата им има овнешко, сварено само в подсолена вода, печено „хвъркато“, баница и печена или варена тиква.

На Кръстовден става и официалното откриване на седенките – очаквани с нетърпение от младите. А точно след месец, пак според традицията, сватбите вече стават позволени, за да писнат и първите сватбарски гайди.

Старите българи чествали Кръстовден като празник на земята

С него започва есенната сеитба. Обредните практики при първата сеитба много напомнят на сватбарските – за да се превърнат заедно в едни от най-светлите празници в живота на човека, свързан с пожелания за здраве, плодородие и дълъг живот.

Така подготовката за хвърляне на първото семе напомня тази за сватбения ден. Преди сеитба мъжът се измивал и задължително обличал чиста бяла риза – за първата среща със земята-хранилница.

Воловете също били почиствани и грижливо вчесвани, а рогата им – закичвани с китки чеснов лук, завързани с червен конец срещу зли сили и уроки.

За изпращането на стопанина се приготвял обреден хляб, обикновено без украса. Повсеместно се месели и колачета за впрегатния добитък. Най-важният елемент, който се спазвал, била ритуалната чистота на жената, която ще меси (т.е. да не е тя в месечен цикъл). За да бъдат чисти за Деня на засяването, съпрузите спазвали и „сексуален пост“ вечерта преди Кръстовден.

В обреда на празника е включен и огънят с неговата очистителна сила

Най-възрастната жена от дома обикаляла сеяча и воловете с жар и пепел, взети от огнището, докато сключи кръг около им. Така очистителната сила на огъня трябвало да отдели дома от външното пространство, което в народните представи е чуждо и враждебно. След това жената, пазителка на семейното огнище, изпращала сеяча и воловете при широко отвори врати и с благословия.

За нивата се тръгвало в тъмно. Слънцето трябвало да огрее сеяча, когато заорава първата бразда. Изгряващото слънце дедите ни посрещали гологлави, а към нивата се обръщали с „Добро утро“.

Трудовият ден започвал с обредно хвърляне на първата шепа зърно, което винаги било съпроводено с благословия.

Първата бразда

дедите ни засявали гологлави, спазвайки обредно мълчание, а след това разпрягали воловете, разчупвали върху ралото обредния хляб и захранвали с него верните си помощници. Къшей хляб заравяли в земята.

В някои селища в Родопите в първото засяване вземала участие и жена, в детеродна възраст. Тя хвърляла семето в първите три бразди, с пожелание за плодородие. Ако след засяването останело още семе, то било разпилявано по нивата и не се връщало в къщи – „за да не се върне берекетът“.

След приготвяне на храната за сеяча, огънят в дома се загасял, за да не „изгорят“ нивите през лятото. От домашните никой не бивало да работи. Не се метяло, „за да не се изнесе берекета“; не се шиело с игла, „за да не се надупчи“ семето, и не се давало нищо на заем в деня на засяването.

След завръщането на стопанина от нивата, след вкарването на колата в двора, вратите се затваряли. Китките, с които са били закичени воловете, се закачвали в хамбара и се съхранявали до следващата сеитба. И всички сядали на богата трапеза с вино и пожелания за повече плодородие през новата стопанска година.

На места в Източна България по седянките, които започвали от Кръстовден, момците устройвали обичай, наречен джамала

В него вземали участие само ергени и млади мъже, които предварително се организирали и маскирали. За обредната фигура на камилата, „джамала“, се правела дървена конструкция, покрита с черга и глава, напомняща глава на камила. Тя се носела от двама души, скрити под чергата.

В дружината участвали още маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така джамалата обикаляла цялото село и влизала във всеки двор. Обичаят е подобен на този, който се изпълняват по Сурова.

И накрая, нека споменем, че на Кръстовден имало обичай да се честват и чекръкчиите,

онези народни лечители, които умеели да наместват навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите им носели дарове в знак на благодарност. А чекръкчията слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне, да споменува с добро умението му и да дарява изцеление на болните.

У нас по традиция в нощта преди Кръстовден хиляди вярващи се събраха на Кръстова гора, където се вярва, че там има частица от Кръста Господен.

Според миряните по това време всяка искрена молитва ще бъде чута. Рано сутринта на Кръстовден се отслужва водосвет на самия кръст. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

Според народните вярвания Кръстовден ден бележи началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер.

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

vlastta.bg