Колмар – „малката Венеция“ на Франция (ГАЛЕРИЯ)

Кътче, което спокойно може да се нарече приказка, като от картичка или живописна картина, е определено едно малко, кокетно място насред Североизточна Франция, регион Елзас. Наричат го и „малката Венеция на Франция“, но въпреки всички исторически и културни стойности на Венеция, в Колмар ще видите много цветове, усмивки и галантност. Каналите тук не са толкова големи, но също имат своите предимства и плюсове. „Малката Венеция“ е квартал, пресечен от канали, свързани с река Ил, а тя свързва Колмар и р. Рейн.

Колмар е с около 70 хиляди жители. Малко прибрано селище, запазило духа на вековната си история. Слизайки от колата неусетно се пренесяме в друг свят, далеч от шума на големите градове и светлината на алуминия и стъклото на високите сгради. Вървяхме по улички, изпълнени с цветове и тишина.

През Средновековието и Ренесанса започва да се развива с много бързи темпове.

Не случайно Колмар е вторият град в Елзас по-големина на културното наследство. Той се нарежда след градове като Страсбург и Селеста.

Кварталът на кожарите е сред най-посещаваните части на Колмар. Уличките са тесни и криволичещи, непроменени от 16-17 век. Къщите са с типичната за този период архитектура с греди, кръстосващи фасадите. Колкото по-заможен бил собственикът на къщите, толкова повече трябвало да бъдат гредите по фасадата. Ако в къщата живеела мома за женене, тогава кепенците на прозорците задължително били украсявани със сърца.

Забележителности в града са Доминиканската църква, Историческият и художествен музей, в който може да видите картини на Пикасо и Реноар, както и църквата „Свети Мартин“. В Колмар се намира къщата-музей на Фредерик Огюст Бартолди, създател на Статуята на свободата в Ню Йорк. Нейно копие посреща и изпраща туристите в началото на града.

Тук е роден авторът на статуята на свободата в Ню Йорк Фредерик Бартолди. Тук е живял и творил небезизвестния Гюстав Флобер, написал романа Мадам Бовари. Днес районът е водещ в производството на едни от най-качествените червени вина.

Малки и китни, сякаш сгушени, къщите и магазините изобилстват от местни продукти – сирене, вино… Благодарение на разположението си в центъра на лозовите масиви на Елзас, на благоприятния климат и на близостта си до Вогезите (планински масив в Североизточна Франция), Колмар е известен с нарицателното име „Столица на елзаските вина“.

Музей „Унтерлинден“

Той се подвизава под покрива на бивш доминикански манастир и привлича над 325000 посетители годишно. Обект на безспорния интерес е един от

последните образци-шедьоври на немската готическа школа – Олтара от Изенхайм на Матис Грюневалд от ХVI в. Той е бил изработен за параклиса на манастира „Св. Антоний“ в Изенхайм, в близост до който се намирал приют за заразно болни, най-вече от чума. За упование на неличимо болните, Грюневалд избира да изобрази нетрадиционно разпятието на Христос, така че да носи почти физическо усещане за болка на Спасителя и естествената съпротива на човешката му същност спрямо страданието. Постигнатото въздействие давало утеха на умиращите, че Бог е с тях и страда. Отворен е в периода април-октомври между 9-12ч. и 14-18ч. и с час по-малко в следобедите си от ноември до март.

Музей „Бертолди“

Споменатата къща-музей на знаменития скулптор на Статуята на свободата, предлага и богата колекция от произведения на автора. Важно е да запомните, че през януари и февруари не се приемат посетители. През останалото време е отворена между 9-12 и 14-18 ч.

Домениканската църква от 14 век

Магнитът за мнозина поклонници в нея е известната „Madonna im Rosenhag“ , картина върху дървена основа на художника Мартин Шонгауер /1445-1491/. Може да бъде видяна всеки ден от средата на април до средата на ноември.

Музея за играчки

Една от най-хубавите и обстойни сбирки във Франция на детски играчки от всякакъв вид може да бъде разгледана всеки ден между 10-12 и 14-18ч.

Не забравяйте обаче, че вторник е почивен ден за всички музеи в Колмар.

Успокояващият плясък на греблото по канала в малката Венеция ще звучи дълго още в нашите души, очаровани от това дивно място. Да, бяхме омагьосани от красотата и изяществото на Колмар.