Кланът Хилтън: от стаи за долар до хотели на 6 континента

Фамилията Хилтън, притежаваща хотели на 6 континента, отдавна се е превърнала в синоним на могъщество. Историята им започва от прадядото на Парис – Конрад, който започва бизнеса си през 1919-та, за да премине през ада на Голямата депресия, а после да върне позициите си на магнат. Убийствен нюх, предприемчивост и воля за успех, но и подмолна игра, разврат и съмнителни сделки съпътстват биографията на фамилията. 

Днес в цял свят съществуват вериги от хотели с еднакво название и еднакво ниво на обслужването, независимо дали са в Лондон, Париж, Москва, или на Каймановите острови. Първата хотелска верига обаче е създадена от Конрад Хилтън, който е дал името си на всички свои хотели и предлагал в тях стандартен пакет от услуги. Той пръв измислил категоризацията със звезди (по аналогия с коняка) и пръв започнал да продава в холовете на хотелите си всичко, което може да потрябва на клиентите.
През юни 1919 г. в градчето Сиско, щата Тексас, пристигнал Конрад Хилтън. Тогава той бил на 34 години. Банката му тъкмо била фалирала, без да успее да се задържи на пазара и една година. След ликвидацията й Конрад останал с 5 хил. долара, с които възнамерявал да открие или да купи друга банка. Плановете му обаче се променили много бързо. Когато Хилтън отишъл в местния хотел Мобли (Mobley) да потърси подслон за през нощта, той попаднал на любопитна картинка. Неуспелият банкер бил поразен от тълпите клиенти във вестибюла, които буквално се биели за свободни стаи. Това е истинска мечта за всеки бизнесмен, помислил си в този момент Хилтън. Собственикът на Мобли обаче не изпитвал никаква радост от стълпотворението и бил готов на драго сърце да се отърве от 60-стайния си хотел. След няколко дена Хилтън станал негов притежател, а след още шест години открил в Далас първия Далас Хилтън (Dallas Hilton).
В армията
Конрад Никълсън Хилтън се родил на 25 декември 1887 г. в Сан Антонио, щата Ню Мексико. Баща му Август емигрирал зад Океана от Норвегия, а майка му Мари – от Германия. Главата на семейството държал универсален магазин в градчето, доходите от който стигнали, за да построи голяма къща със стая за всяко от осемте си деца.
Добре подреденият семеен свят едва не рухнал по време на икономическата криза през 1907 година. Печалбите от магазина на Август Хилтън намалели до толкова, че фамилията трябвало да икономисва дори от парите за храна. Тогава семейният съвет решил да дава стаи под наем. На 20-годишния Конрад възложили да търси клиенти и той всяка вечер посещавал местната гара, за да предлага услугите на импровизирания хотел на пътниците. За чиста стая, вечеря и закуска гостите плащали само един долар. Всички обаче били доволни – малкият пансион помогнал на семейството да преживее кризата, а по-късно универсалният магазин отново започнал да носи печалба.
По волята на баща си Конрад получил сериозно образование. След като завършил местния колеж, той бил изпратен в Ню Мексико. Там Конрад се изучил за минен инженер, но не работил нито ден по специалността си. След като се върнал в къщи, той се включил в семейния бизнес. А когато през 1912 г. баща му бил избран за депутат в законодателното събрание на щата Ню Мексико, той взел 24-годишния Конрад за помощник.
Работата като депутатски помощник била престижна, но постепенно започнала да омръзва на младия мъж. Така че през 1917 г., когато Съединените щати се включили в Първата световна война, Конрад се записал като доброволец в армията. Той служил в Европа до самия край на войната, но през това време ситуацията в семейството му се променила коренно. Баща му загинал в автомобилна катастрофа и Хилтън трябвало да започне самостоятелен живот.
Собственик на приют
Конрад не се съмнявал че трябва да стане предприемач. Докато работил с баща си в законодателното събрание на щата, му се наложило да изучи подробно банковото законодателство. Хилтън решил да създаде собствена банка, а след нейния крах се озовал в Сиско, един от нефтодобивните райони на Тексас. Покупката на хотела Мобли излязла доста солена за Хилтън. Освен собствените 5 хил. долара се наложило да заеме от приятели още 15 хил. и да вземе банков кредит от 20 хил. долара. Сега вече всичко зависело от самия Конрад. Основни клиенти на Мобли били работниците от близките нефтени находища, които идвали само за да поспят осем часа. Стаите стрували един и два и половина долара за нощ. И макар самият Хилтън да наричал хотелите от типа на Мобли приюти, те му напомняли с нещо първия му хотелски опит при организирането на семейния пансион през 1907 година. Първото, което Хилтън направил в своя хотел, било да увеличи броя на леглата, за да се справи с шумната тълпа, очакваща подслон. След това му хрумнала идеята да предложи нещо повече на посетителите, разбира се, срещу заплащане. За целта той разположил около колоните във вестибюла няколко витрини, в които се продавали всякакви дреболии – от вестници и списания до четки за дрехи и паста за зъби. По-късно Хилтън казвал, че всяка от колоните му е донесла 8 хил. долара. След година Хилтън купил още един хотел във Форт Уърт, а след това още два по-малки хотела. През 1942 г. той вече притежавал 350 стаи и достатъчно пари, за да построи първия си собствен хотел от нулата.
Първият Хилтън
Конрад решил да се отърве от дълбоката провинция и да построи хотел с името си в столицата на Тексас – Далас. Много години по-късно, когато Хилтън се превърнал във всепризнат авторитет в хотелския бизнес, един журналист го попитал кога точно е почувствал, че е богат. Конрад отговорил съвсем сериозно: Когато нощувах на пейка в парка. И макар че Хилтън е нощувал на пейка само в преносния смисъл, той мислел за създаването на глобална бизнес империя още когато открил първата си по-късно разорила се банка.
Тържественото откриване на Далас Хилтън се състояло на 2 август 1925 година. Стаите в него не били много по-скъпи от тези в Мобли – 1.5 и 3 долара за нощ. От този момент нататък Хилтън откривал в Тексас по един хотел годишно. След като си построил къща, Конрад се почувствал достатъчно стабилен, за да помисли за продължение на рода. Тридесет и осем годишният хотелиер сключил първия си брак с Мери Барън. Тя му родила трима синове – Николас, Барън и Ерик. Щастливият живот не продължил дълго и свършил по време на борсовия крах през 1929 година. Тогава 80% от американските хотели се разорили. Конрад се борил докрай, като въвел режим на строги икономии и се опитал да изкопчи нови кредити от банките. Спасявайки бизнеса си, Хилтън закрил три от осемте си хотела, но и това не помогнало. През 1930 г. той успял да получи кредит от 300 хил. долара от конгломерата на семейство Мууди, което притежавало застрахователна компания, банки, вестници, хотели и дори бейзболен отбор, като заложил всичките си хотелски активи. Но кризата се задълбочавала и през декември 1931 г. Хилтън бил лишен от правата за собственост върху компанията си Хилтън Хотелс (Hilton Hotels). Това означавало пълен крах.
Всичко едва започва
Любопитното е, че Хилтън бил спасен от същата Голяма депресия, която го и разорила. По онова време хотелите не носели големи доходи и никой в принадлежащата на семейство Мууди компания Нешънъл Хотел (National Hotel) нямал идея какво може да се направи с осемте работещи на загуба хотели. Никой не искал да ги купи, а било жалко да ги затворят. Затова новите собственици предложили Хилтън Хотелс на самия Хилтън. Той бил назначен за управител на компанията с годишна заплата от 18 хил. долара. След като получил финансова преднина, Конрад постепенно започнал да изкупува хотелите. През 1934 г. той вече си върнал три от тях и ги заложил, за да получи нов банков кредит от 96 хил. долара. А за да се чувства изцяло независим, Хилтън се развел с жена си.
От този момент помъдрелият и оцелял след последната голяма икономическа криза в историята на Щатите Хилтън продължил да изгражда световната си компания, за която винаги е мечтал. В продължение на 15 години Конрад усърдно изкупувал хотелите на конкурентите си и строял нови. Основните промени обаче се случвали вътре в тях. Всички хотели на Хилтън посрещали клиентите си със стандартизиран пакет от услуги. Те се снабдявали предварително с всичко необходимо въз основа на търсенето и предстоящите събития. Всяко желание на клиентите трябвало да бъде предвидено. Самият Кондрад бързо получил прозвището ентусиазирания предприемач заради енергията, с която изучавал конкурентите си. Преди да купи поредния си хотел, той лично се запознавал с обстановката в него. Хилтън наблюдавал колко мъже и жени влизат, проверявал размера на вестибюла и дори колко крушки светят на входа и колко са изгорели.
След края на Втората световна война работите потръгнали толкова добре, че през 1949 г. Конрад успял да осъществи мечтата на живота си, купувайки най-луксозния хотел в Ню Йорк Уолдорф – Астория (Waldorf-Astoria). През същата година бил открит и първият Хилтън извън Съединените щати – в Пуерто Рико. А през 1945 г. Конрад платил 111 млн. долара за хотелската верига на основния си конкурент Статлър Хотелс ( Statler Hotels). По онова време това била най-голямата сделка в САЩ за придобиване на недвижим имот.
Тихи радости
В началото на 60-те години на миналия век веригата Хилтън се разширявала по света без никакви препятствия. В края на десетилетието Конрад вече имал 40 хотела в САЩ и още толкова в чужбина. Те се превърнали в неразделна част от архитектурата на Лондон, Рим, Каракас и Барбадос. През 1964 г. Хилтън отделил всичките си задгранични активи в компанията Хилтън Груп, на която принадлежи правото върху марката Хилтън извън САЩ и Мексико.
Самият Конрад се оттеглил от компанията през 1966 г. на 78 години. Управлението преминало в ръцете на сина му Барън. Година по-късно на бял свят се появила автобиографията на Конрад Хилтън Станете мои гости. След това мултимилионерът се отдал на тихи радости. Хилтън обожавал да изнася речи пред студентите при откриването на факултети по хотелиерски бизнес. Освен това организирал католически фонд, носещ името му, и щедро раздавал премии. Три години преди смъртта си Хилтън се оженил за трети път. Той починал на 4 януари 1979 г. в Далас, където построил първия си Хилтън. Конрад завещал цялото си състояние на благотворителния фонд Хилтън Фондейшън (Hilton Foundation). А синът му Барън загубил девет години, за да оспори последната воля на баща си. Така че контролът върху американската част от империята на Хилтън и досега принадлежи на семейството му.

vlastta.bg