Юджийн Скайлер: истинският приятел на България

26.02.1840 г. – в щата Ню Йорк се ражда ЕДИН ПРИЯТЕЛ на българите и България – Юджийн Скайлър, американски учен, писател, пътешественик-изследовател и дипломат.
Той има ключова роля в създаването на международно обществено мнение за разобличаване на зверствата над българите по време на Априлското въстание през 1876 г. Скайлър кани своя приятел, американския журналист Джанюариъс Макгахан, да го придружи за пътуване до България и двамата идват заедно тук.
Официалният доклад на Скайлър, заедно с вестникарските репортажи на Макгахън предизвикват сензация в британската преса и се надига движение в ЗАЩИТА НА БЪЛГАРИТЕ.

Скайлър и Макгахан отпътуват за България на 23 юли. Но и двамата не знаят, че съдбата на българите и осакатяването на държавата ни вече е РЕШЕНО…
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, повечето българи НЕ ЗНАЯТ това и до днес…
На 8 юли (стар ст. 26 юни) 1876 г. ВЕЧЕ Е ПОДПИСАНО тайното Райхщадско споразумение.
Руският император Александър II се договаря с австро-унгарския император Франц Йосиф в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза името на споразумението – Райхщадско…
Споразумението е следствие от Априлското въстание и нарасналия обществен интерес към съдбата на българите. С него на практика се предрешава съдбата на бъдещата българска държава. Страните го подписват тайно. Договарят се предварително за воденето на война срещу Османската империя от Русия, както и за последствията от нея. Още тогава се споразумяват българските земи да бъдат разкъсани, а бъдещата българска държава да бъде слаба и зависима….
Русия получава правото да си върне Бесарабия, което става за сметка на откъсване на Северна Добруджа от бъдеща България. В текста още тогава се предвижда да се образуват две независими княжества – България и Румелия. После се образуват, но и ДВЕТЕ СА ЗАВИСИМИ…
Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че НЯМА ДА СЕ допусне на Балканите да се създаде нито компактна, нито голяма българска държава.
Това събитие дава отговор на ДВА ВАЖНИ ВЪПРОСА:
– ЗАЩО подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор е неизпълним, но удобно манипулативен за Русия до днес?
– ЗАЩО Санстефанска България е невъзможен идеал за който водим ВСИЧКИ ВОЙНИ и безчет българи дават живота си, но … Русия после винаги пречи?

Следващите редове са написани от Константин Величков :

„От Пловдивския затвор ни прехвърлиха в Одринската тъмница. При мен доведоха трима осъдени от Сливенската чета. Вероятно, заедно с другите сливенци, са били в Пловдив, отдето ги бяха докарали тук. Другарите им, единайсет души, били изкарани от тъмницата, за да идат на бесилката един ден преди нашето пристигане. Повечето са тръгнали юнашки, за да идат да претърпят последното си наказание. Само на едного му дозляло и паднал в несвяст, пред мисълта, че отива на смърт. Друг при тая сцена, поискал да повдигне духа на дружината и с глас висок, звучен запял бунтовна песен.
Целият затвор закънтял от юначните звукове и хиляди души затрептели от умиление за юнака, който с песен се прощава със живота.
Защо бяха оставили тези трима души, не ми е било възможно да узная. Съдбата, като че бе искала да стане това, за да може да ги спаси.
Те останаха тук още една нощ и на следующето утро ги изкараха от тука, за да ги карат със железницата. Било е предписано да ги обесят поотделно в Нова Загора, Ямбол и Сливен. По пътя пак така, постоянно плакали.

На Ново-Загорската станция случайно се намерил известният американски консул Скайлер, който се готвил чини ми се да тръгва занякъде. . Ново-Загорската полиция приела единият от затворниците, който е щял да бъде обесен в тоя град. Той е бил ако не се лъжа, най-младият от осъдените.
Скайлер взел нужните сведения и като отложил пътуването си се завърнал в Нова Загора, дето се отправил веднага при каймакамина и изискал от него да отложи обесването на осъдения додето се получи нова заповед от Цариград.
Каймакаминът се оказал безсилен да устои на настойчивите искания на американския консул, който беше изпълнил България с името си и се съгласил.
Още при него, Скайлер пратил телеграма до американското посолство в Цариград да ходатайства за помилване на осъдените.
На другия ден помилването дошло.

Малко приятели сме имали като Скайлера. Никой не е положил толкова ревност, колкото него, да се разкрият пред Европа турските зверства и да се разположи общественото мнение в полза на българската кауза.Малцина, обаче ще да знаят, на колко нещастници е облекчил участта , на колко майки е дал утеха. Той беше взел българското дело като една мисия в живота, на която се беше отдал с всичкия си ум, с всичката си воля и енергия.Как трябва да се е радвал тоя ден, когато е научил, че е спасил три живота и на три разтреперани майки е върнал децата им! Това е била една от най-хубавите награди, които е получил в съвестта си за положените трудове през тая страшна година.
Името му има право да стои между ония, които ние сме длъжни винаги да произнасяме с благодарност.
Бедствията, които постигнаха България, дадоха и в Европа и в Америка няколко гения, които и посветиха всичките си сили, за да я извлекат от робската и участ.
Един от тях е и той!
Заслугите на Скайлер са оценени от младата българска държава.
Председателят на Народното събрание, Антим I, праща телеграма на 7/20 април 1879г. до Скайлър
„По времето когато европейската дипломация опитваше със всякакви средства да прикрие страданията на Българската Нация следствие от турските жестокости извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото.

Свободната Българска Нация бърза да Ви благодари сърдечно за вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация“.
Отговорът на Юджийн Скайлър е „Бих искал да благодаря на Народното събрание за високата оценка дадена на начина по който изпълнявах своите задължения при трудни обстоятелства и да изразя своите благопожелания за свобода, единство и благоденствие на българската нация на която винаги съм съчувствал.“

vlastta.bg