Изпратиха Любомир Левчев в последния му път. Писателят почина на 84-годишна възраст на 25 септември. Близки, приятели, интелектуалци и политици се простиха с поета.
Велик, а сега е безсмъртен. Паметта не се заличава лесно, каза скулпторът Георги Чапкънов.
„Велик, а сега е безсмъртен. Паметта не се заличава лесно“, каза скулпторът Георги Чапкънов.
Антон Дончев си спомни първата книга на Левчев. И обобщи, че приживе поетът довел в България елитът на световната литература. „Той беше едно голямо дърво, което роди плодове, въпреки, че в последните години гласът на Левчев не се чуваше. Голяма част от тези плодове се нуждаят от нас за да израстат“, каза още Дончев.
Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че изпраща преди всичко приятел. „Отива си Негово превъзходителство Аристократът на българската литература. Заслужава уважението на цялата държава. А днес не си казваме „Последно сбогом“, защото остават книгите му“, каза тя.
Георги Първанов описа Левчев с думата Вселена. Такъв мъдрец е трудно да намерим в днешно време, посочи той. Отива си една епоха с много ярки и силни фигури. Не знам какво идва на хоризонта, каза Първанов.
Любомир Спиридонов Левчев е роден на 29.04.1935 г. в гр. Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиотекознание в СУ “Кл. Охридски” (1957). Работи като лит. редактор в Радио София и като гл. редактор на в. “Литературен фронт” (1970-72). Председател е на СБП (1979-88). По-важни книги: “Звездите са мои. Стихотворения” (1957), “Завинаги. Стихотворения” (1960), “Позиция. Стихотворения” (1962), “Но преди да остарея. Стихотворения” (1964), “Пристрастия. Стихотворения” (1966), “Обсерватория. Стихотворения” (1967), “Рецитал. Стихотворения” (1968), “Стрелбище. Стихотворения” (1971; 1974), “Дневник за изгаряне. Стихотворения” (1973; 1975), “Звездопът. Поеми” (1973), “Самосъд. Стихотворения из десет книги” (1975), “Свобода. Стихове” (1975), “Изход. Стихове” (1976), “Поздрав към огъня. Стихове” (1976; 1978), “Откъс. Стихове” (1980), “Заклинания. Стихотворения” (1981), “Самосъд ’83. Стихотворения из четиринадесет книги” (1983), “Работническа кръв. Стихотворения” (1984), “Бавен марш и други стихотворения” (1984), “Поетическото изкуство” (1986), “Метроном. Стихове” (1986), “Убий българина. Роман” (1988), “Седмата смърт. Стихове” (1989). Поклон пред светлата му памет!
