Connect with us

България

Ивайло Нойзи Цветков: Ще участвам в изборите само с гласа си

Публикувана

на

И тези избори няма да бъдат сблъсък на идеи, а на мазни борби – медийни и всякакви, прогнозира културният антрополог Ивайло Нойзи Цветков в интервю за Дойче Веле.

ДВ: Обещах да не коментираме „фейкове“, затова ще попитам по-общо: ще участвате ли по някакъв начин на следващите парламентарни избори?

Ив. Цветков: Ще участвам само по един начин – като гласувам. А относно „фейковете“ – защо да не ги коментираме: нито е имало предложение от ГЕРБ или друга партия, нито разговор, нито нищо и това е добре да се знае, за да приключим темата. Впрочем, след броени дни, когато излязат всички листи, ще стане ясно от само себе си и мнозина би трябвало „за изненада да се обесят“, както пее моят приятел Хазарта. Но от тази миниатюрна медийна буря в чаша вода е добре да извлечем изводи и те са свързани хем с фалшивите новини, хем с лековерието, хем с бързия опит за публичен линч във Фейсбук, в повечето случаи дело на хора с форма на хистрионно личностно разстройство и уж либерални възгледи. Между другото, „дигиталното варварство“ (по Марк Хелприн) разрушава самата тъкан на публичния ни живот – а в случаи като този подпомогнато от медии, които вършат един вид грях, като работят с и по слухове. Признавам, че намирам и нещо забавно във всичко това – любител съм на абсурдизма от малък.

Иначе съм си същият, нищо не може да ме извади от естественото ми състояние на атараксия. Все така вярвам на Камю и неговия прочит на Сизиф – самата борба, самият порив към върховете е достатъчен, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив, защото смисълът на живота (ни учи Камю) е в усилието и процеса, а не в крайния резултат. Тук мога да повикам на помощ и Казандзакис от „Христос отново разпнат“ – „стигни докъдето можеш“.

ДВ: Според Вас ще могат ли тези избори да излъчат стабилно мнозинство или предстои парламентарна криза?

Ив. Цветков: Не съм социолог, а и не работя гадател – аз съм прост културен антрополог и не разбирам защо често по медиите ме обиждат на „журналист“. За тези избори „работим“ с твърде много променливи и неизвестни величини – например каква би била активността заради пандемията. Сигурен съм единствено, че пак няма да се сбъдне моята християндемократическа, персоналистка „ерхардова“ мечта, или поне първата стъпка към нея – включително защото и тези избори няма да бъдат сблъсък на идеи, а на мазни борби – медийни и всякакви.

ДВ: Кой ще е следващият месия или вече се отърсихме от това библейско очакване на спасител?

Ив. Цветков: Предполагам, че става дума за Слави Трифонов, у когото не намирам нищо библейско. Опасявам се, че там има нужда от много повече политическа експертиза – без да подценявам моя съученик Тошко Йорданов и другите сценаристи заедно с Иво Сиромахов, с когото също сме съученици и приятели. „Има такъв народ“ в момента са малко като прословутия „чайник на Ръсел“, т.е. тежестта на доказването тип „какво е това“ сякаш пада върху останалите, а не върху самия Слави. И това прилича на нелоша стратегия, ако е мислено.

ДВ: Как Ви изглеждат позициите на „градската десница“? Все още ли е десница и остана ли си градска, или успя с акцията край „Росенец“ да напусне жълтите павета?

Ив. Цветков: Аз бях един от първите двайсетина съзаклятници в началото на 2016-а, които се събраха да създадат политически това т. нар. градско-дясно, което след известни родилни мъки се превърна в „Демократична България“. Те изглеждат все така верни на великолепните идеи, около които се обединихме още тогава – особено за съдебната реформа, електронното управление и т.н., но сякаш априорно нямат необходимата критическа маса, за да ги осъществят – поради висококонтекстуалната колективистична култура, програмирана в българския умствен софтуер, и още някои неща. Дано някой ден да се окаже, че греша.

ДВ: Загубата на Тръмп, протестите в Русия, натискът върху Борисов – в коментар за ДВ Евгений Дайнов заяви, че популистите са в отстъпление. Споделяте ли мнението му?

Ив. Цветков: Това са сто теми. Ще кажа най-общо така: просветен, нетръмпистки десен консерватизъм, ерхардов подход в икономиката плюс семейство, вяра, индивидуални права, норма и най-вече рацио – извън популистките патриотарски заклинания. Но като стоик от епиктетов порядък не съм оптимист, особено с люшването към нов либерален авторитаризъм, който търси реванш след Тръмп. Тук има още една опасност, освен т. нар. политическа коректност (т.е. обществена приемливост, както се опитвам да го преведа, която достига невероятни низини в непомерния си императив) – всички да бъдем някак идиотски позитивни, нещо като княз Мишкин на екстази.

ДВ: Пандемията несъмнено доведе до промени в политическите и обществени отношения. Какво направи тя, според Вас, катализира ли някои процеси или създаде нови феномени?

Ив. Цветков: Пандемията, по моему, сякаш официализира тревожността – или онзи страх, описан от Киркегор и Юнг, или пък гръцкото „анхо“ на досократиците. Да поясня – тревожността е по-смазваща от страха. Поради нещо много просто – страхът има обект, а тревожността – не. Тя е продължително състояние, а не конкретен уплах, и сега форсмажорът някак я превръща в онтологична. В икономически смисъл прекариатът ще нараства, а в социокултурен – залезът на експертизата и авторството на учения човек въобще ще се ускорява, включително и заради споменатото дигитално варварство, което подменя фактите с личните мнения на умствено епилирани хора и всякакви там плебейски тъпотии. Въобще – ще е забавно. Аз обичам декаданса, обичам камъка на Сизиф да се търкулва обратно и много държа да няма „happy ending“.

Ивайло Цветков е юрист, философ, културен антрополог, доктор по комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

март 2021
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
Advertisement