Британският премиер Борис Джонсън се готви за битка с парламента заради Брекзит – битка, в която всяка от двете страни е непреклонна, като се надява, че другата ще отстъпи, и която ще подложи на изпитание неписаната конституция на страната. Ако Европейският съюз откаже да предоговори условията за напускането на Великобритания, Джонсън казва, че ще изведе страната от съюза на 31 октомври без сделка за развод. Някои в парламента се твърдо решени да го спрат.
Ето някои от вероятните ходове и контраходове.
ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ
Парламентът, където има малко мнозинство срещу Брекзит без сделка, може да свали правителството на Джонсън с вот на недоверие.
Предсрочни избори биха могли да излъчат ново правителство със стратегия или за отлагане на Брекзит, или за отмяна на решението за напускане на ЕС. Джонсън обаче има властта да забави евентуални избори за след 31 октомври, независимо дали е била одобрена сделка за Брекзит.
АЛТЕРНАТИВНО ПРАВИТЕЛСТВО
Ако правителството изгуби вот на доверие, има 14-дневен период, в който може да бъде съставен нов кабинет. Ако мнозинството, гласувало против Джонсън, състави алтернативно правителство, то би могло да се опита да продължи членството на Великобритания в ЕС след 31 октомври.
Изборният закон, което го позволява, беше приет през 2011 г. и никога досега не е бил изпробван по този начин. Той беше критикуван, че не дефинира точно кой и за какво ще има правомощия през този 14-дневен период. Джонсън би могъл да се аргументира, че не е длъжен да подаде оставка и да реши да стои на поста, докато изборите не станат задължителни, и тогава да ги насрочи за след 31 октомври.
МОЖЕ ЛИ ДЖОНСЪН ДА ОТКАЖЕ ДА СЕ ОТТЕГЛИ?
Документът, който формулира задължителните и незадължителните правомощия на правителството (laws and conventions), гласи, че през 14-дневния период: „От премиера се очаква да подаде оставка, когато е ясно, че той или тя няма доверието на Камарата на общините и че алтернативно правителство има доверието“.
Но Стивън Лоус, първи парламентарен юридически съветник от 2006 до 2012 г., (глава на правителствения орган, отговарящ за изготвянето на законопроекти), казва, че също като повечето неща в неписаната британска конституция, правилата са отворени за тълкуване, изложени на въздействие от политически сили и трудно приложими в съда.
Въпреки че кралица Елизабет назначава премиера и технически би могла да го уволни, това би нарушило неписания закон (convention) монархът да не се намесва в политиката.
Джонсън би могъл да се аргументира, че една алтернативна администрация, сформирана с единствената цел да предотврати Брекзит без сделка, не е истинско правителство.
Експерти очакват съдебен спор, ако той откаже да подаде оставка. Други твърдят, че парламентът е този, който ще трябва да действа.
„Крайният извод е, че ако премиерът Джонсън не подаде оставка след вот на недоверие при наличие на ясна алтернатива, ще последва „конституционна криза“, заявиха от компанията „Джей Пи Морган“. „По наше мнение е малко вероятно позицията на Джонсън да бъде удържана. Депутатите обаче трябва да действат твърдо и да покажат ясно кой е въпросната алтернатива“.
ПРОМЯНА НА ЗАКОН
Ако Джонсън не се оттегли, депутатите имат още варианти. Правилникът на парламента се оказа гъвкав и председателят на Камарата Джон Бъркоу наруши прецеденти, за да позволи на противниците на Брекзит да наложат своето.
Депутатите ще трябва да изземат от правителството контрола върху парламентарния дневен ред и да променят закона – повторение на подхода, който се оказа успешен по-рано тази година.
„Брекзит без сделка може да бъде предотвратен само със закон, не чрез просто изразяване на парламентарно мнение“, написа в „Гардиън“ Върнън Богданор, конституционен експерт в лондонския „Кингс колидж“.
Законодателните промени биха могли да съдържат: задължаване на Джонсън да търси отлагане от Брюксел, изрично изключване на Брекзит без сделка или на нов референдум.
Графикът за изпълнението на подобен план обаче е сгъстен – парламентът ще заседава само ограничен брой дни до 31 октомври и правителството може да използва контрола си върху парламентарния дневен ред, за да ограничи всяка възможност на опонентите си да действат.
Междувременно говорителят на британския министър-председател Борис Джонсън, заяви цитиран от Ройтерс, че Великобритания ще напусне Европейския съюз на 31 октомври, независимо от всичко.
Изявлението му беше в отговор на съобщения, че правителствен съветник е намекнал, че парламентът е пропуснал възможността си да спре Brexit без сделка.
Говорителят каза, че Великобритания ще продължи да се стреми към диалог с останалите страни от Европейския съюз в търсене на сделка за Brexit. По думите му британското правителство се надява ЕС да промени позицията си за предпазния механизъм за ирландската граница.
Според в. „Сънди телеграф“ Доминик Къмингс – един от архитектите на кампанията за излизане от ЕС на референдума във Великобритания през 2016 г., е казал на министрите, че Джонсън може да планира общи избори след 31 октомври, когато е крайният срок за Brexit, ако загуби вот на недоверие в парламента.
Попитан дали премиерът е съгласен, че е твърде късно да се спре Brexit без сделка, говорителят каза: „Великобритания ще напусне ЕС на 31 октомври при каквито и да било обстоятелства. Няма „ако“ или „обаче“. Трябва да възстановим доверието в нашата демокрация и да изпълним повтаряните обещания на парламента към народа, като излезем от ЕС на 31 октомври.“
„Политиците не могат да избират кои гласове да уважават. Те обещаха да уважават резултата от референдума и ние трябва да направим това“, заяви той.
