Тридесет и шест години от най-зловещия атентат, извършен от протурските терористи, организирани и финансирани от Турция.
Девети март 1985, Буново – едно планинско село става мишена на най-големия железопътен атентат в българската история. Във влака Бургас-София избухва бомба и отнема седем човешки живота. Специалистите определят атентата като дело на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, а мотивът е Възродителният процес.
Март. Годината е 1985-а. Преименуването на българите мюсюлмани вече е осъществено в Родопите, ред е на българските турци.На 9.III – Ден след празника на социалистическата майка и жена влак номер 326 от Бургас за София изпълнява редовното си разписание.
Часът е 21,31. Композицията навлиза в гара Буново с две минути закъснение. В едно от купетата на вагона за майки с деца цъка бомба.
Механизмът е прост: стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки „Амонит-6″. Забавящият механизъм е от будилник „Слава“. Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация. Минутата на взрива е предвидено да съвпадне с навлизането в тунела след гарата, за да има максимален брой жертви. Секунди по-късно малкото планинско селце Буново е разтърсено от най-смъртоносния атентат в историята на българските железници.
Първи на помощ се притичват живеещите близо до влаковата линия и дежурните служители на БДЖ. Гледката е жестока.
Кожа, крайници, черва, мозъци и кръв са пръснати по мартенския сняг. Силен тътен, огън, пламъци и писъци са думите, които всички оцелели и свидетели използват, започвайки разказа си за кошмарната нощ. Умират 7 души, две от жертвите са глухонеми деца, на 12 и 13г. – Георги и Стефан.
Умират Яворка Петрова, на 38 г., и Емил Николов на 40, Райна Бозукова, на 64, Стилиян Иванов, на 60, и Николай Генков на, 63 г. Тежко ранените са девет, а стресът от преживяното скъсява живота на потърпевши и очевидци.
Този атентат, както и последвалия го същата вечер в Сливен, е извършен от протурски терористи. Следствието продължава две години упорито и търпеливо. Късметът спохожда изпратеният в Бургас оперативен работник майор Георги Сотиров. Развръзката в следствието идва от една покривка за маса, намерена при не взривила се бомба на 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна.
На 25 април 1988 г. са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. За помагачество са осъдени: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на Елин Маджаров (излежава 2 г., амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.); на 2 години затвор Никола Николов; по една година затвор получават Севда Латинова и Милко Вълканов. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас. През 1990-те години на фасадата на сградата на гара Буново е открита паметна плоча.
На 11 септември 2007 г., непосредствено западно до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява 7-метрова монументална скулптурна композиция.
vlastta.bg
