Connect with us

България

Илиян Василев за българския дух

Публикувана

на

Илиян Василев е дипломат, магистър е по международно право в УНСС. Бил е изпълнителен директор и вицепрезидент на Българска международна стопанска асоциация, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, основател и почетен председател на Български икономически  форум за Югоизточна Европа, член е на Управителния съвет на Българската асоциация за външна политика. От 2007- 2011 е председател на „Делойт“ – България. Заместник-председател е на „Юнион клуб“. В момента е управляващ партньор на консултантска компания по анализи на проекти и стратегически рискове „Иновейтив енерджи солюшънс“ ЕООД. Василев е автор на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергийна сигурност. Включен е в черния списък на Външно министерство на Русия със забрана да влиза в страната – един от 89-те граждани на Европейския съюз.

Liberta.bg потърси позициите на бившия ни дипломат по парещите въпроси на българското битие.

Представяме ви Илиян Василев в едно от най-откровените му интервюта.

– „Една страна е голяма или малка не заради своята територия, а заради своето достойнство – на граждани и политици“ е мисъл, публикувана в социалния Ви профил. С оглед на преживяното през последните години, колко голяма е България, господин Василев?

– В момента България се намира далеч от траекторията, в която се е намирала в най-добрите си дни. Живеем в сиво безвремие. Особено ако сравним с великите мигове след Освобождението. Спомнете си ентусиазма по време на Сръбско-българската война, по време на управлението на Стамболов, пък и след това до Първата световна война. Подобни периоди на национално вдъхновение наблюдаваме и след това. Днес това ни липса. Липсва ни възторг, вдъхновение, заедност, гордост. Инвидуално постигаме много, при това не задължително на Територията, но държавата ни упорито стои на опашката на ЕС и като че ли свикнахме да бъдем в последната лига. А това няма как да се отразява на чувството за собствено достойнство, на национална гордост, а от там на увереността че колективно, като нация, можем да постигнем повече. И затова много от българите търсят чужди национални отбори.
Примиренчеството и неговите последствия са измерими с национална катастрофа. Губили сме войни и огромни части от населението, но не сме допуснали демографска катастрофа, при това българите са можели да пътуват свободно. Претърпявали сме икономически сривове, но Духа на нацията, увереността, че ще се справим, заедно и сега, никога не е позволявал да загубим хоризонта и перспективата. Останали сме вперили поглед в най-доброто в света, стояли сме прави, горди и уверени, че българите са избран народ.
Днес всичко това изглежда в миналото. Прекършиха Духа, изведоха лидери, които не могат да формулират вдъхновяващи цели, нито сами могат да изтеглят нацията от иначе нормални за историческото развитие проблемни периоди.
В този смисъл, въпреки статистиките, с които се хвалят управляващите, моята диагноза е неутешителна. Кризи, дори катастрофи могат да се преодолеят, но прекършен Дух – да искаш повече, да се съизмерваш с най-добрите, да теглиш нацията напред с личния пример – страхувам се, че преминаваме през надир в историята ни. Не избираме кога да се родим, но историческият ни късмет не е от Бога, а наш съзнателен избор. Така че няма кого друг да виним освен себе си.

– След промените в Изборния кодекс и неглижирането на преференциалния вот, какво остана от прословутата ни демокрация? Може би изборът как да умрем – от глад или чрез самозапалване?

– Не съм склонен да надценявам значението на блокиране на възможността за преференциален вот, защото той бе слаба утеха, макар и възможност за избор. Но истинският проблем е електоралната ни система. Истината е, че няма реален избор, гражданите не избират и реално не са господари на ситуацията. Не само фалшифицират изборите и блокират всячески възможностите за електронно, машинно и по пощата гласуване, но финансират през държавата неравенството във възможностите. Партиите на статуквото се къпят в пари и възможности и ако ще и Чърчил и Рейгън да дойдат, никой няма да ги забележи. Следващите избори няма да променят нищо или поне няма да изведат на челно място политици и лидери, които да вдъхновяват или да дадат алтернатива.
Разликата е кардинална. Американците се вдъхновяват от такива като Илън Мъск, новите поколения у нас – пак за прекършения Дух става реч – трябва да се „вдъновяват“ от Пеевски, Божков, Домусчиев и Златев. Отвъд океана местят границите на възможното, даряват патенти за общия устрем, теглят след себе си десетки хиляди последователи да сторят същото. У нас битката е да излъжем държавата и обществото, да гепим поръчка, да направим далавера, да купим вот, да свием хоризонта на нацията до личния келепир на тези неколцина спънати интелектуално и професионално неуверени хора, които се пъчат пред екраните със самомнение, валидно само в техните български „координати“.

– През дни правителството обяви, че спира проекта „Турски поток“, употребявайки евфемизма „временно“. Напълно ли се простихме с турската тръба от руския газ и загубата ли е повече или има и позитиви от това? Вие оспорвахте твърдението, че този газ ще е по-евтин!

– От повече от двадесет години предупреждавам, че управляващите няма да постигнат никакъв успех, защото ползват тези проекти като инструменти на политика и за облагодетелстване на управляващата котерия, но никак не се ограмотяват за принципите на проектно развитие в пазарна икономика. В съзнането си те са все още съветски хора, които мислят, че генералния секретар знае най-много и може всичко.
Ходим по студията, спорим с едни и същи посредствени експерти, които получават значителни публични средства, за да защитават гранд проектите на правителството и …. нищо. Така беше след предоговарянето на договора за доставки на газ и транзит през 2006 година, така беше и с „Бургас-Александруполис“, с АЕЦ „Белене“, с „Южен поток“, а сега и с „Турски поток“, опакован като Балкаски Газов Хъб. Става това, което казваме, че ще стане. Губим огромни пари и най-вече губим историческо темпо, защото времето струва пари и междувременно е можело да променим себе си и да свършим нещо полезно. Съпоставете загубените в подобни политически илюзии пари и факта, че нямаме магистрала „Хемус“, нямаме ефективен ЖП транспорт, реформирано образование и здравеопозване в частта, която несвършеното се дължи и на липса на достатъчно ресурси.
Но никоя от тези „говорещи глави“ – сред политиците и пишман експертите не се е засрамил, не е поел отговорност. Същите политици или „експерти“, или наследниците им, обикалят студията и за пореден път ви убеждават, че този път ще е различно. Спирането било временно, но междувременно Украйна и Русия сключиха договор за транзит, а САЩ дадоха да се разбере, че не могат да толерират проектите, които затварят възможности за конкуренция в нашите пазари. Забележете, Вашингтон не търси реципрочно на руското, привилегировано отношение, а само равни условия за конкуренция. Скоро ще чуете, че АЕЦ „Белене“ тръгва, че този път Русия и Китай ще се обединят, за да реализират ядрената централа въпреки „лошите“ американци и европейци, че пак ще има дефицит на ток и прочие откровени глупости.
Нещата не стават заради критикуващите проектните запъртъци на властта, а защото нито един от тези начинания не е направен професионално, не се управляват рисковете му и не направен така, че да печели. Горе ви казах за разликата между Бъфет, Мъск и тукашните им аналози в олигархичния бизнес и производната му политическа класа. Разликата не може да бъде по-драстична.
Най-лошото е, че хората които определят бъдещето ни, се чувстват самодоволни и самодостатъчни в своята посредственост, нямат никакво желание да се променят. Класически пример е фалшива полемика – кой газ бил по-евтин? А истинския професионален подход е не да определш по симпатия или таванно-подов метод дали руския, азерския, американския или n-ският газ е по-евтин, а да създадеш равни условия за максимална конкуренция, да не допускаш доминация на когото и да било, за да бъдеш сигурен, че ще получих най-доброто за своето евро. Има доказана право пропорционална връзка между цена, диверсификация, ликвидност и конкуренция. Питам, „Газпром“ кога е печелил у нас търг за доставка? Или Борисов априори знае, че руският газ е най-евтиният, както на времето съветският слон беше най-големият? Какъв друг газ сме внасяли, че да знаем? Единственият друг газ бе от местен добив и беше значително по-евтин.
Хората, които бранят с гърдите си руския газов монопол не са наивници, нито пък не разбират за какво говоря. С десетките години на работа само с руския доставчик са се създали огромни мрежи от зависимости, вкюлчително лични, които трудно ще бъдат разкъсани. Погледнете колко от държавните чиновници и мениджъри живеят със стандарт много по-висок от публично видимите им доходи? Правите ли връзката?

– След случая Емилиян Гебрев, може ли да мислим, че спецслужбите ни се задействат или от външен натиск, или заради вътрешнополитически и икономически интереси?

– Българските служби са спънати, в тях не се инвестира достатъчно, не се развива професионален капацитет и най-вече не се осигуряват гаранции за десъветизацията и деполитизацията им. Те бяха тотално подменени и овладяни от библиотекарско-сарайските кръгове, за да могат неколцина политици да търгуват с влиянието си върху тях и прокуратурата. Последните разкрития около Скрипал и венецуелската връзка го доказват. Борисов лично има отговорност заради срещата си с Решетников, която продължава да държи в тайна и да не коментира, защото разкриване на съдържанието на ангажиментите, които е поел, ще сринат неговия авторитет. Сега шмекерува като организира пиар акции с телевизии, за да твърди, че има някаква активна роля за службите, които ръководи. Истината е в другия ъгъл, стои свита и тотално различна – разобличава го като елементарен манипулатор. Западните служби направиха достатъчни за целия свят разкрития, но премиерът Борисов сал един не ги намери за достатъчно доказателство. След това сигналите от службите вървят по партньорска линия, основно на оперативно равнище и по казуса с прането на пари и по опита за убийство на тримата български граждани от агенти на ГРУ. И чак когато усети, че няма да може да прикрива случая и западните служби информираха западните медии, премиерът приложи дребния си тарикатски номер, като покани британския и американския посланик заедно с медиите, за да демострира закъсняла активност. И сега да ви лъже, че българските служби светнали америкаските за прането на пари, а британските за третия от Скрипал. Приказките му не струват много, гледайте делата му.
ДАНС беше създаден формално, за да обедини ресурси и усили ефективност. Нищо подобно, позволи през лични назначения да се овладеят контраразузнаванията, за да не излязат от политкоректните граници на договорките на Борисов с Кремъл. Той просто им обеща да няма скандали, да няма гонени дипломати и да не пречи на руските агенти да оперират в страната. Единственото условие е да не стават скандали. От години, поне откакто ГЕРБ е на власт, не се работи срещу икономическото и финансово проникване на Русия, срещу агенти на руското военно и цивилно разузнаване, срещу техните местни български „ятаци“. Както виждате президента Плевнелиев и военния министър Ненчев също са били държани на тъмно от лично преданите на Борисов и Доган хора от службите!? А вие говорите за институции, за държавност – по-скоро се управляват с методите на ъндерграунда, на ОПГ.

– В статии и постове изразявате непримиримост към безобразията у нас. Като десен човек, как виждате предстоящите събития и възможни ли са следизборни изненади с появата на нов играч?

– Преди да се определя човек като десен, трябва да бъде честен и безкомпромисен, защото от корупцията и свързаните безобразия страдат и десни и леви и всякакви хора. За да бъдеш почтен и порядъчен днес, решаваща не е идеологията. Единствено за намиране на верните решения помага, ако си прагматик и не се залъгваш от популистки и лесни решения. Нови играчи вече има, проблемът е че те не могат да преодолеят бариерата на обществена видимост, съответно значимост, и хората не могат да разпознаят и приемат, че алтернатива има. Там, където има проблемност, има и възможност. Ромите може и за някои да са текущ пасив, но те са значим потенциален актив на обществото. Със съответните адекватни политики, но не Каракачановите, защото са неискрени, конюнктурни и най-вече източникът не внушава доверие в адресатите на тази политика. По същия начин и имиграцията – с тези ниски равнища на безработица, ние не можем да се развиваме без внос на работна ръка, но нямаме и идея за имиграционна политика. Поне такава, каквато има в други страни, у нас няма. Залъгваме се на дребно с българската диаспора, но в тази посока няма системно решение. Съответно трябва да се научим и да свикнем с различния етнос и раса около нас, като управляваме в наша изгода тези баланси. Ако сме мъдри, ще ходим по света и ще търсим откъде да внесем работна ръка, ще насърчаваме притока на предприемчиви хора, особено в Ай Ти и другито пробивни сектори на съвременната икономика, както го правят вече тези български компании и без държавна политика. Просто трябва да издигнем корпоративното равнище на имиграционна политика на публично ниво. Не е сложно.
Така стоят нещата и с корупцията – борбата с нея не е някаква религиозна мантра, а вътрешна свръхнеобходимост и въпрос на избор – дали тя ще храни паразитната класа или развитието ни. Защото с тези 10 милиарда лева всяка година корупционна възглавници, България може да се изстреля в съвършено друга орбита и да бъде по средни показатели на развитие в ЕС в рамките на едно десетилетие, а не на опашката. Но проклятието ни са лидерите – управляват ни посредствени и умствено лениви, аналогови хора. Те смъкват нацията до тяхното равнище, защото не могат да издържат житейска, политическа и професионална конкуренция. А са много, организирани са и решени да блокират всякаква промяна.

– Ще се ангажирате ли с прогноза за следващото управление? А може би и с премиер?

– При тази матрица, включително изборни схеми, алтернатива и промяна не може да има. България трябва да мине през разтърсване, за да може алтернативата да има шанс. Нито т.нар. опозиция ще даде тази алтернатива – тук имам пред вид Нинова и БСП, нито пък без да се изолира деструктивния потенциал на ДПС може да излезем от ситуацията. Тъй наречената дясна извънпарламентарна опозиция също има много по-голям потенциал от сегашния, но и там много от политиците са аналогови. Не е въпрос на възраст, а на манталитет. Това е най-тревожното, по-младите поколения станаха по-големи комформисти.
Тъй като политическите партии и системата като цяло се намира в състояние на имплозия, която я делегитимира, според мен най-вероятният сценарий е да опитат с някакъв вариант на техническо или експертно правителство за изпреварващо развитие и национален устрем. И като погледнете същите посредствени хора и същите кукловоди. Вижте ги всичките „големи“ на задкулисието – какво са постигнали, че да имат претенцията, че могат да водят България. Доган ли е моделът – ако беше шеф на корпорация досега трябваше да я фалира, защото с цялата власт, която имаше и има – доведе страната до това състояние. Или Борисов – най-дълго управлявалия премиер след 1989 година!
Възможностите на задкулисието не са много, пък и арсеналът им е ограничен, нямат нови идеи. Със сигурност ще опитат трика с „новите“ лица, които ще пропагандират като нова надежда, но като погледнете по-внимтелно ще видите наследниците им, от същия корупционен генотип.
Без сътресение – отвън или отвътре, няма да се оправим.

Източник: Liberta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2022
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 
Advertisement