Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента (в случая Румен Радев) въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и що е то държавна измяна, която пък е основание за импийчмънт на държавния глава.
По тези въпроси главният прокурор Иван Гешев е изпратил искане за задължително тълкуване от Конституционния съд. Новината дойде с официално съобщение, публикувано на сайта на държавното обвинение.
Според чл. 103 от Конституцията президентът има функционален имунитет, както и вицепрезидентът. Двамата „не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията“.
Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, гласи още основният закон.
Същият член проследява и начина за прекратяване на пълномощията на държавния глава в случай на установяване на държавна измяна, или по-просто казано – процедурата по импичмънт:
„Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.“
За Гешев обаче не е достатъчно ясно какво се съдържа в конституционното понятие за държавна измяна и в тези, описани в Наказателния кодекс, Глава първа „Престъпления срещу републиката“, раздел първи „Измяна“.
„Нормата е лаконична и не дава отговор на поставения въпрос“, пише Гешев.
И посочва, че има трактовка, според която „фактическият състав на държавната измяна като източник на конституционна/политическа отговорност е различен от предвидения в НК“.
И отправя три питания:
Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията визирани в НК?
Каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“?
Включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в НК. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание.
Във втората част на питането си, която е още по-любопитна, Гешев обръща внимание какво става, когато президентът (и евентуално вицепрезидентът) подлежат на определени действия – по-точно образуване на наказателно производство от „държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова… “ за деяния в личния им живот – т.е. без имунитетът да ги пази. Защото там „не е установен режим на отговорност, различен от на всеки български гражданин“.
И при това положение – образуваното досъдебно производство или предварителна проверка следва да бъде прекратено или спряно, пита Гешев (разлика има).
Главният прокурор напомня, че имунитетът на държавния глава е функционален, т.е. – касае само негови действия или бездействия в изпълнение на неговите функции. Следователно не трябва да се разпростира върху личния му живот.
„Следователно в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респективно бездействията на президента да съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение,п рестъпление)“, доста многозначително пишат от прокуратурата.
С думи прости – Гешев пита КС кога може прокуратурата да започне действия срещу президента.
И тъй като имунитетът му е абсолютен, не може да бъдае свалян (за разлика от на депутатите) освен с края на мандата, после трябва да бъде прекратно или спряно съответното производство. „Въпросът за установяване данни за извръшено престъпление от страна на президента в рамките на предпроцесуална дейност на държавните органи (бел. ред. – сещаме се кои ще са те)… не е бил предмет на изследване в теорията.“
А пък било въпрос от изключителна важност… „… как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента… се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица от една страна, и интересът за запазване на равновесието в институционалната система на власттта – от друга.“
А известно е у нас кой е монополист за запазването на интереса на „пострадалите лица“ в наказателен план – прокуратурата.
Затова според главния прокурор трябва да се разтълкуват следните въпроси:
– законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента и респективно визепрезидента, същите държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента респ. вицепрезидента, престъпление.
С абсолютно идентичен текст текст той пита кога прокуратура може да му образува наказателно производство:
– законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента и респективно визепрезидента, същите държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента респ. вицепрезидента, престъпление.
Гешев пита още:
– само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго пристъпление, свързано с престъпленито, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказтелното производство или за спиране на назаказетолно производство.“
За удобство Гешев в трета част от писмото си прилага и насоки – становищата си по зададените въпроси.
Най-важното: според него е допустимо извършването на следствени действия за извършено престъпление срещу държавния глава.
„Що се касае до съдбата на образуваното досъдебно производство, в хода на което са установени относимост на президента/вицепрезидента към престъпление, то считам, че налице са основания това производстнво да бъде спряно“, смята главният прокурор.
А не да бъде прекратено.
„Сама по себе си висящността на образуваното наказателно производство… или образуването на производство именно за разследване на извършено от тези лица престъпление не е конституционна“, счита Гешев. Т.е.: нека ние да имаме право да го опраскаме, пък той ако си има имунитет, то да си е „висящо“.
Във финалните абзаци на тази трета част – със своите съображения, главният прокурор отявлено изтъква мнение, че: „определени престъпления поради принципните си специфики или поради особеностите на кокнкретния случай изискват при разследването и доказването на извършването и авторството им предприемане на действия в спешен порядък, които действия не биха могли ефективно да се реализират след изтичане на няколкогодишен период.“
Остава да чакаме да прочетем в съответните „медии“ кои са тези действия, извършени от Радев, които ще се окажат нужни да бъдат разследвани в неотложен порядък, заобикаляйки абсолютния му имунитет.
vlastta.bg
