Connect with us

България

Гешев пита Конституционния съд: Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента?

Публикувана

на

Кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу президента (в случая Румен Радев) въпреки имунитета му, какво следва да прави после с това разследване и що е то държавна измяна, която пък е основание за импийчмънт на държавния глава.

По тези въпроси главният прокурор Иван Гешев е изпратил искане за задължително тълкуване от Конституционния съд. Новината дойде с официално съобщение, публикувано на сайта на държавното обвинение.

Според чл. 103 от Конституцията президентът има функционален имунитет, както и вицепрезидентът. Двамата „не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията“. 

Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване, гласи още основният закон.

Същият член проследява и начина за прекратяване на пълномощията на държавния глава в случай на установяване на държавна измяна, или по-просто казано – процедурата по импичмънт:

„Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.“

За Гешев обаче не е достатъчно ясно какво се съдържа в конституционното понятие за държавна измяна и в тези, описани в Наказателния кодекс, Глава първа „Престъпления срещу републиката“, раздел първи „Измяна“.

„Нормата е лаконична и не дава отговор на поставения въпрос“, пише Гешев.

И посочва, че има трактовка, според която „фактическият състав на държавната измяна като източник на конституционна/политическа отговорност е различен от предвидения в НК“.

И отправя три питания:

Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“ с престъпленията визирани в НК?

Каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“?

Включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в НК. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание.

Във втората част на питането си, която е още по-любопитна, Гешев обръща внимание какво става, когато президентът (и евентуално вицепрезидентът) подлежат на определени действия – по-точно образуване на наказателно производство от „държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова… “ за деяния в личния им живот – т.е. без имунитетът да ги пази. Защото там „не е установен режим на отговорност, различен от на всеки български гражданин“.

И при това положение – образуваното досъдебно производство или предварителна проверка следва да бъде прекратено или спряно, пита Гешев (разлика има).

Главният прокурор напомня, че имунитетът на държавния глава е функционален, т.е. – касае само негови действия или бездействия в изпълнение на неговите функции. Следователно не трябва да се разпростира върху личния му живот.

„Следователно в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респективно бездействията на президента да съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение,п рестъпление)“, доста многозначително пишат от прокуратурата.

С думи прости – Гешев пита КС кога може прокуратурата да започне действия срещу президента.

И тъй като имунитетът му е абсолютен, не може да бъдае свалян (за разлика от на депутатите) освен с края на мандата, после трябва да бъде прекратно или спряно съответното производство. „Въпросът за установяване данни за извръшено престъпление от страна на президента в рамките на предпроцесуална дейност на държавните органи (бел. ред. – сещаме се кои ще са те)… не е бил предмет на изследване в теорията.“

А пък било въпрос от изключителна важност… „… как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента… се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица от една страна, и интересът за запазване на равновесието в институционалната система на власттта – от друга.“

А известно е у нас кой е монополист за запазването на интереса на „пострадалите лица“ в наказателен план – прокуратурата.

Затова според главния прокурор трябва да се разтълкуват следните въпроси:

– законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива,  в случай че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента и респективно визепрезидента, същите държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента респ. вицепрезидента, престъпление.

С абсолютно идентичен текст текст той пита кога прокуратура може да му образува наказателно производство:

– законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива,  в случай че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента и респективно визепрезидента, същите държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента респ. вицепрезидента, престъпление.

Гешев пита още:

– само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго пристъпление, свързано с престъпленито, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказтелното производство или за спиране на назаказетолно производство.“ 

За удобство Гешев в трета част от писмото си прилага и насоки – становищата си по зададените въпроси.

Най-важното: според него е допустимо извършването на следствени действия за извършено престъпление срещу държавния глава.

„Що се касае до съдбата на образуваното досъдебно производство, в хода на което са установени относимост на президента/вицепрезидента към престъпление, то  считам, че налице са основания това производстнво да бъде спряно“, смята главният прокурор.

А не да бъде прекратено.

„Сама по себе си висящността на образуваното наказателно производство… или образуването на производство именно за разследване на извършено от тези лица престъпление не е конституционна“, счита Гешев. Т.е.: нека ние да имаме право да го опраскаме, пък той ако си има имунитет, то да си е „висящо“.

Във финалните абзаци на тази трета част – със своите съображения, главният прокурор отявлено изтъква мнение, че:  „определени престъпления поради принципните си специфики или поради особеностите на кокнкретния случай изискват при разследването и доказването на извършването и авторството им предприемане на действия в спешен порядък, които действия не биха могли ефективно да се реализират след изтичане на няколкогодишен период.“

Остава да чакаме да прочетем в съответните „медии“ кои са тези действия, извършени от Радев, които ще се окажат нужни да бъдат разследвани в неотложен порядък, заобикаляйки абсолютния му имунитет.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

октомври 2024
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031 
Advertisement

Популярни