Водещи новини
Германия – разделена и до днес
Публикувана
преди 5 годинина
От
Ива ОприковаСлед обединението на ГДР и ФРГ от немския речник изчезват почти всички соцдуми. Освен българската бройлер.
29 години след обединението на Германия страната продължава да е разделена на две. Това показва последното проучване на отношението на източните и западните германци едни към други. Оказва се, че през 2019 година 95% от хората от някогашната ГДР са посещавали западните провинции, но само един от всеки петима западногерманци е ходил на Изток. Ако изобщо някой се премести да живее и работи от Западна Германия към Източна, в почти 100% от случаите става дума само за Берлин.
Германците продължават да плащат данък „Солидарност“, с който се финансира изграждането на инфраструктура и изравняването на стандарта между двете части на Германия. Източногерманците все още се оплакват, че ги смятат за граждани втора категория, а западногерманците ги обвиняват в расизъм и нежелание сами да се погрижат за живота си. Факт е, че към ГДР за последните 29 години от западните към източните провинции са пратени милиарди, пенсиите на източногерманците бяха почти изравнение с тези на западногерманците, доходът е незначително по-нисък, но пък БВП на територията на някогашната ГДР дори и след толкова време продължава да не е по-висок от този на съседна Чехия, например, която се справи с прехода без помощта на богата посестрима.
Днес в Германия живеят почти 18 милиона души, които са родени след обединението или са дошли във вече обединена Германия и нямат никаква представа какъв е бил животът в страна, разделена от стена.
Някои от най-интересните факти за живота в ГДР обаче бяха основна тема в медиите през изминалата седмица, като най-голямото откритие за западногерманците бе, че всъщност в ГДР е имало банани, макар и не по всяко време на годината. Години наред западните се подиграваха на източните, че бъркат банан с краставица. Всъщност ГДР получава тонове банани от ФРГ срещу политически затворници. През 80-те години на миналия век започва срамната търговия на ЩАЗИ – ГДР предава политическите затворници на ФРГ срещу валута и банани.
Това, което западняците не знаят за живота на хората в ГДР, са детайлите около ежедневието им извън преследването и терора на тайната полиция и режима на соцпартията.
И източногерманците, като всички свои братя по съдба в соцблока, живеят предимно в панелни блокове. Собствена градинка с малка виличка могат да имат в предградието – така наречените „дачи“ съществуват и до ден днешен. Това са съвсем малки градински парцели с барачки, в които нямаш право да живееш, но можеш да преспиш уикенда. 2,6 милиона вилички все още продължават да съществуват в източните квартали на Берлин и в източните провинции.
Само всяко второ домакинство в ГДР притежава цветен телевизор през 1989 г. Телефоните също са дефицитна стока – само 9% от източногерманците притежават телефон у дома си. За сравнение пък в Западна Германия цветен телевизор имат 94% от домакинствата, 98% имат телефон.
Най-разпространеното хоби в ГДР е събирането на марки. Всъщност то друго няма. Съюзът на филателистите е и най-големият в страната, има над 70 000 членове.
Раздялата на Германия на две за почти половин век предизвиква дори езиково разделение. Най-видимо е то в прекъснатия от Стената Берлин. Появяват се думи, които на Запад не означават нищо. Например „асфалтен балон“ за трабанта или „брошката на проститутката“ за часовника на Александерплац. След обединението тези думи отново изчезват, като оцелява само неколцина, а една-единствена се приема и от западняците и тя всъщност е български соцдиалект. Бройлер вместо пиле е заемка от българския соцречник и днес се употребява в цяла Германия.
За споменатия вече асфалтов балон – трабантите, средният източногерманец чака по 15 години. В резултат на този дефицит преди 1989 година един трабант втора ръка струва толкова, колкото на Запад едно ново БМВ.
Това, което източногерманците могат да си позволят повече от западняците по онова време, е хапването на ресторант. Цените са допустими и за хора с нисък бюджет, докато на Запад излизането на ресторант е по-скоро само на празник. Често обаче храната в заведението е шницел с кисело зеле или варен вурст. Познатият и у нас хотдог е подобрен по социалистически в ГДР – варен кренвирш се топи в разреден с гореща вода кетчуп и тогава се слага в хлебчето. Днес така нареченият „кетвурст“ се смята за типично берлинско ядене, макар че е изместен по популярност от дюнера.
Гедеерейците също така са известни и като къмпингари. До 80-те години много предприятия не пускат по едно и също време в отпуска съпрузи, особено, ако целта на почивката е братската чужбина. За да се предотврати бягството на гедерейци на Запад, в България например, ЩАЗИ праща свои „туроператори“, които се грижат за това екскурзиантите да нямат никакъв контакт най-вече със западногермански туристи. Въпреки това опитите за бягство не спират. България е смятана за по южняшки немарлива към контрола на границата си и затова много източногерманци се опитват да избягат по море или по суша към Турция. Немарливостта обаче се оказва фатална заблуда.