Connect with us

Водещи новини

Германия остава единствената страна в Европа без ограничение на скоростта по магистралите /снимки/

Публикувана

на

Няма да има общо ограничение на скоростта по германските магистрали. Намерението за ограничаване на скоростта до 130 километра в час се провали в петък в Бундесрата (горната камара на парламента).

Комисията по околна среда на регионалната камара с преобладаващи министри от Зелените се изказа в подкрепа на ограничаването, наред с други неща и от съображения за климата и безопасността на движението.

Въпреки това обаче ограничаването на скоростта среща съпротива на християндемократите и на федералния министър на транспорта Андреас Шойер (Християндемократическа партия). Коалиционните правителства на провинциите с участие на християндемократите попречиха проектът за ограничение да спечели мнозинство.

Дебатът за промените започна преди година като част от новите екологични мерки, които взимат властите в Германия. За момента обаче тези 130 км/ч се явяват единствено като препоръчителна скорост по германските магистрали.

Федералната статистическа служба на Германия отчете, че през 2017 г. автомобилният транспорт в страната е отговорен за изхвърлянето 115 млн. тона въглероден двуокис в атмосферата – с 6 процента повече отколкото през 2010 година. Именно заради тенденцията на повишаване на вредните емисии, дължащи се на автомобилния транспорт, и защото по-мощните автомобили замърсяват повече, експертите смятат, че решението е да се въведе генерално ограничение на скоростта по аутобаните на 130 километра в час, пише investor.bg.

Но отговорът на другата страна не закъсня: германският министър на транспорта Андреас Шойер заяви още преди месеци, че предложението за ограничение на скоростта, както и другата препоръка на експертната комисия – за вдигане на данъка за дизеловите автомобили – противоречат на „здравия човешки разум“.

Клубът на германските автомобилисти (ADAC) се съмнява, че ограничението на скоростта действително ще помогне за защита на климата.

Според вицепрезидента на клуба Улрих Клаус Бекер ограниченията на скоростта не биха довели и до по-малко катастрофи, както показвал примерът със съседните страни, в които има ограничение на скоростта.

Не е изненада, че и Съюзът на производителите на автомобили е против. Оттам твърдят, че имало по-адекватни мерки за защита на климата, като например дигитализирането на транспорта – свързването на превозните средства помежду им и с транспортната инфраструктура. Това е и начинът за борба със задръстванията по пътищата, убедени са във VDA.

Така за момента Германия остава единствената страна в Европа, където на някои магистрали няма ограничения на максималната скорост. Така тези пътища се превърнаха в легенда, тъй като те продължават да привличат любителите на бързите и мощни автомобили.

Историята

Немският аутобан от Хитлер до днес

Липсващите ограничения на скоростта са визитна картичка на германските магистрали по света. Тези уникални съоръжения обаче са много повече от състезателни писти за цивилни пилоти. Официалната история на немския аутобан започва на 23 септември 1933 г. На този ден Адолф Хитлер забива лопатата си в почвата край Франкфурт и обявява началото на строителството на национална пътна мрежа. В действителност обаче всичко започва доста по-рано и на съвсем друго място. Строителството на първия пътен участък, който отговаря на определението за магистрала, стартира през 1913 г. по проект от 1909-а. Първата световна война паузира строежа, който е завършен чак през 1921 г. 10-километровата затворена отсечка се използва за изпитания и състезания и по-късно става част от аутобана А-115.

Между 1929 и 1933 г. по По По инициатива на кьолнския кмет Конрад Аденауер са построени още няколко високоскоростни пътища, които свързват подопечния му град с Бон и Дюселдорф. Още тогава по новите магистрали може да се кара със скорост 130 км/ч, макар че малко автомобили вдигат повече от 60. През 1926 г. е изготвен внушителен проект с обем над 70 тома за федерална пътна мрежа с дължина 22 000 км, но в съсипаната от Първата световна война Германия няма достатъчно средства за толкова мащабно строителство. Планът е отхвърлен и от Националсоциалистическата работническа партия на Германия, чийто лидер Адолф Хитлер провъзгласява аутобаните за приоритет още с идването си на власт през 1933 г. Планът на нацистите подозрително прилича на проекта от 1926-а, но е представен като идея на фюрера, родена през 1924 г., когато той лежи в затвора. Магистралите на Третия райх са предназначени за леки коли, въпреки че по онова време малцина немци могат да си позволят собствен автомобил, а за военни нужди има добре разлита железопътна мрежа. Строителството на аутобани обаче осигурява огромен брой работни места и стартира едновременно в 22 провинции на страната. През първите години строежът върви много бавно. С кирки и чукове не се напредва бързо, а недостигът на техника е катастрофален. Първият готов участък е открит чак през май 1935 г., но след това колелото се завърта и в навечерието на Втората световна война Германия вече може да се похвали с 3 300 км пътища, свързани в мрежа. След избухването на войната повечето немци са мобилизирани в армията и в строителството на магистрали са впрегнати военнопленници и концлагеристи.

На аутобана се допускат автомобили с максимална скорост над 60 км/ч. Движението на транспортни средства с животинска тяга и велосипеди е забранено. След началото на Втората световна война с цел икономия на гориво е въведено ограничение от 100, а покъсно и 80 км/ч. През 1943 г. плътността на трафика става толкова рехава, че по магистралите позволено карането на колело, а някои участъци са използвани като самолетни писти.

Още от самото начало при строителството на немските аутобани се отделя огромно внимание на хомогенния им стил, както и на запазването на ландшафта и природата. Основно изискване е строежът да се вписва в съществуващия пейзаж с минимално вмешателство. Всички мостове и надлези са проектирани в стила на провинцията, в която се строи. В проектите са заложени изисквания за плавни завои, които да не позволяват на водачите да се унасят и да губят концентрация по време на дългите пътувания. Подобна концепция позволява да се икономисва от сложни инженерни конструкции и да се мине само с човекочасове – неизчерпаем ресурс в нацистка Германия. Следвоенното строителство е подчинено на други принципи, но високата скорост си остава основна цел на проектантите. Общата дължина на магистралите в Германия към 2016 г. е 12 993 км. От 2009-а върви мащабна програма за реконструкция и разширяване на най-натоварените участъци. Огромно внимание се обръща на безопасността. По аутобаните са инсталирани над 16 000 телефона за връзка с аварийните и спасителни служби. Въпреки развитието на мобилните мрежи от тези стационарни устройства се приемат около 700 обаждания всеки ден. Стане ли дума за немска магистрала, най-любопитен за автомобилистите си остава въпросът с ограниченията на скоростта. Противно на някои легенди от шофьорския фолклор такива има, при това педантично описани. Автобуси с правостоящи пътници и мотоциклети с ремаркета могат да се движат с максимум 60 км/ч. Ограничение от 80 км/ ч важи за возила с допустимо тегло над 3.5 с изключение на леки коли, камиони, автомобили с ремаркета и автобуси. Със 100 км/ч могат да се движат автобуси и леки коли с ремаркета, които имат специално разрешение за това или сертификат. На отделни места важат временни ограничения, свързани с намаляването на шумовите замърсявания през нощта или сезонните промени във времето. Препоръчителната скорост по немските аутобани е 130 км/ч. Отговорност за превишаването ѝ обаче се носи само в случай, че стане причина за пътнотранспортно произшествие. По почти половината немски аутобани липсва ограничение на максималната скорост. Германците са необичайно емоционални, когато трябва да защитават правото си да натискат педала на газта до ламарината. Всички публични предложения за въвеждане на ограничения предизвикват вълни от протести сред обикновените немци.

Еколози и „зелени“ неведнъж са опитвали да се преборят за намаляване на скоростта по немските магистрали и през годините са лобирали многократно за въвеждане на ограничения в експериментална цел. Измерванията обаче така и не са установили значима зависимост между скоростта и вредните емисии, в резултат на което въпросът се замита под килима, докато някой природозащитник не се сети да го рециклира с политически цели. Обединението на двете Германии през 1990 г. създава някои проблеми по магистралите. До онзи момент в ГДР може да се кара най-много със 100 км/ч и внезапната поява на мощни и бързи коли в комбинация с липсата на ограничение на максималната скорост водят до лавина от смъртоносни катастрофи. За 10-ина години обаче ситуацията се нормализира, а неумолимата статистика показва, че аутобаните са едни от най-сигурните пътища по света. Пътните полицаи са безкомпромисни и още от 50-те години на миналия век разполагат с коли, с които могат да настигнат всеки нарушител.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

юли 2024
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
Advertisement

Популярни