Connect with us

България

Гергьовден и празник на Българската армия в условията на изолация

Публикувана

на

На 6 май православната църква почита паметта на Св. Георги Победоносец – един от най-значимите светци у нас.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела и производните им имена.

В българския народен календар Гергьовден е най-големият пролетен празник. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е приеман за повелител на плодородието (отключва изворите, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Митове за Гергьовден

  1. Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко. Ако се падне в постен ден, добитъкът няма да е добър и млякото ще е малко. Ако във високосна година обаче се падне в сряда или петък, не е добре, животните ще са болни.
  2. Ако на Гергьовден кукувицата се чуе за пръв път, годината ще е неплодородна и ще има болести по животните.
  3. Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден, ще има много кърма.
  4. Ако сутринта на празника чуеш на гладно магарешки рев, не е на добро. Затова стрък чесън да е, но трябва да си сложил нещо в стомаха.
  5. Ако на празника мравките не излизат от мравуняка, не се чака добро през годината.

Традицията на Гергьовден

Традицията повелява в нощта преди Гергьовден да се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. В кофата се поставя монета зада бъде висок млекодобива през годината, а до кофата се връзва с червен конец букет от пролетни цветя. Освен това се заплита с червен конец венец от див здравец, къпина, коприва и глог. С него се украсява главата на овцата. Същият ореол се закачва и на вратата на кошарата. За да раждат овецете женски агнето, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват и чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. На Гергьовден за първи път в годината се приготвя прясно сирене, но без да му се слага сол за да не пресъхне овчето мляко.

Според старите поверия в нощта преди Гергьовден всички съкровища заровени в земята започват да „играят“. Нощта също е подходяща за ходене на гледачки и всякакви подобни начинания. Като цяло, магията придружава Гергьовден във всичко. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа (на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените). Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви. В същото време, в някои райони на Северна България изгаряли сламата, която е останала от Бъдни вечер. На Гергьовден се смята за лоша поличба да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Име поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден през цялата година ще бъдеш здрав. Дъждът на Гергьовден е ценен колкото златото.

На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве

Свети Георги като покровител на войската

Свети Георги е покровител на войската. Според църквата Георги е роден в Кападокия (Мала Азия). Имал е блестящо за времето си образование. Едва на 20 години, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Като син на богати християни, Георги става страстен привърженик на Христовата вяра. През 288 година е бил подложен на жестоки изтезания и е обезглавен по времето на римския император Диоклециан (284-305) заради вярата и убежденията си. Георги се превръща в образец на „идеалния воин -християнин“ и светец-покровител на войната и войската. В християнската иконография той се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.

Легенда за Гергьовден

Легендата гласи, че близо до мястото, където е погребан свети Георги – град Бейрут, при планината Ливан, от близкото езеро излизал голям и страшен змей. Той унищожавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Страданието на хората било голяно, но не знаели как да се спасят от бедата, в която са изпаднали. Те се обърнали за съвет от идолските жреци и те им казали, че всяко семейство трябва да принася в жертва на страшното чудовище едно от децата си. Заради безизходицата и глава, в които били изпаднали, хората приели този съвет и всеки ден водели по една жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на единствената дъщеря на царя. Младата мома стояла на брега и с тревога очаквала смъртта си. Незнайно откъде се появил красив млад мъж на бял кон, държейки копие в ръка. Това бил свети Георги. Той попитал девойката:

– Защо плачеш?

Момата му казала за змея и той я успокоил:

– Не се страхувай, момиче — казал й Георги. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от това чудовище.

От езерото се показал големия змей. Храбрият войн Георги се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица. След това се засилил към чудовището и го пробол с копието си. Георги казал на девойката да свали пояса си, да върже змея с него и да го повлече към града. Тя така и направила. След като жителите на града разбрали какво се е случило приели християнската вяра.
Заради тази победа и за показаното мъжество по време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и е покровител на войниците.

Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богатство и щастлив живот. На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче.

Ден на армията без парад

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. През 1946 г. традицията на празника е прекъсната, като той е обявен само за „Ден на пастиря“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на българската армия.  Тази година заради епидемията от коронавирус традиционният военен парад в центъра на столицата няма да се състои, за да няма струпване на хора. Денят ще бъде отбелязан във военните училища. Предвидени са демонстрации на военноморските и военновъздушните сили, които обаче ще могат да се наблюдават само чрез медиите.

Вместо да приеме парада, президентът, който според конституцията е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, ще отправи приветствие от Гербовата зала на президентството.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

юли 2020
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
Advertisement