Православната църква почита днес паметта на великомъченица Варвара. Светицата живяла по времето на император Максимиан в град Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща. В православието е смятана за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят, а също – на миньорите и на военните. С деня на Св. Варвара започва цикълът от зимни празници. В народните представи Варвара и сестра ѝ Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“. В някои райони на страната света Варвара е смятана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки, намазани с мед. В Добруджа вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари фасул и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
vlastta.bg
