Гърция след кризата: лудо пазаруване по празниците

В Гърция Коледа и Нова година бяха истински празници. Гърците след 10 години криза, бедност и мизерия нахлуха по търговските центрове като затворници, усетили свободата. Нямаше свободна маса по заведенията. Отбеляза се и рекорд за коли, напускащи мегаполисите в път към ски курорти и планински туристически зони.

Преувеличено е да се каже, че този изблик се дължи единствено на новото правителство на Нова демокрация, но също така би било несправедливо да се отрече, че премиерът Кириакос Мицотакис не е допринесъл решително за този блестящ имидж на страната, която години бе обект на подигравки в Европа, пише Бойка Атанасова, кореспондент на „Труд“ в Атина.

Към момента Гърция взема заеми от международните пазари, по-евтини от Италия и САЩ. Следователно възнамерява да набере четири милиарда до 2020 г., въпреки че не се нуждае от финансиране, тъй като разполага с фондов резерв от 35 милиарда. Но ще заеме на практика нулев лихвен процент, за да изплаща стари заеми от МВФ с високи лихвени проценти и ще подобри общата устойчивост на дълга.

Гръцката фондова борса имаше най-добрата възвращаемост в света през 2019 г. Възвърна над 50% от инвестициите на онези, които рискуваха да се включат в гръцкото финансово приключение. Приходите от туризма надминаха всяка предходна година. За 2019 г. печалбата се изчислява на 17,5 милиарда евро.

Държавата, публичните предприятия и общините, със задължително спазване на меморандумите, престанаха да произвеждат дефицити и видяха пари в техните фондове след години. Ето защо коледните украси на гръцките градове бяха великолепни и така създадоха празнично настроение на гърците и на туристите.

Разбира се, оптимизмът не решава проблемите сам по себе си. Растежът ще се ограничи с близо 2% за 2019 г. и се изчислява на 2,8% за 2020 г. със средна величина за ЕС 1,2%. Това може да е един от най-високите проценти в Европейския съюз, но страната загуби 25% от своя БВП през предходните години, така че ще трябва да изчака до 2028 г., за да достигне икономическото си ниво от 2010 г. Половин милион гърци изпаднаха във финансова криза в търсене на работа в чужбина. Германските и британски болници са пълни с гръцки лекари, докато гръцките болници имат остра нужда от медицински персонал.

Новото правителство на Мицотакис обаче се надява на инвестиционен взрив, който да подобри ситуацията по-бързо. Програмата за реформи е изключително оптимистична и впечатли европейците. Намаляването на данъци и дивиденти за предприятията, намаленията на застрахователните премии, много бързото одобрение на всяко подадено инвестиционно предложение и огромното приватизационно ветрило са ключови елементи на тази програма. Премиерът Мицотакис каза, че страната се нуждае от 100 милиарда инвестиции, за да се възстанови напълно. Тази цифра е логично нереална в рамките на следващите четири години, в сравнение с периода 2015-2018 г., когато инвестициите не надхвърлиха общо 10 милиарда.

Намаляването на данъците върху физическите лица ще стимулира вътрешното потребление в страната, следователно ще стимулира и нейното производство. Мицотакис се надява на това и намали омразния данък върху недвижимите имоти и ДДС, за разлика от Алексис Ципрас, който прояви маниакалност да облага с данъци горната и средна класа, за да даде извънредни помощи на бедните, които бяха негов избирателен клиент. Тази тактика бе осъдена от гърците на летните избори дори и от най-бедните, които получаваха помощи. Осъзнаха, че това заличава националната икономика и не създава работни места.

Ако погледнем хладнокръвно на ситуацията, гърците се радват, тъй като за първи път от десет години насам престанаха да слушат негативни новини – за намаляване на заплати и пенсии, за увеличаваща се безработица и повишаване на цените. Ако сте свикнали с лоши новини, дори и най-малката полза изглежда щедра.

А когато спреш да се плашиш, че утре може да загубиш работата си, психологията ти се променя и се втурваш да пазаруваш дори и излишни неща. Цялостната картина на потреблението обаче остава в черни окраски. През 2018 г. потреблението на глава от населението е 76,3% от средното за ЕС, докато през 2008 г. е 104,4%.

Общата икономическа картина на Гърция днес е скромна, но в сравнение с имиджа на страната за последните пет години изглежда като истинско чудо.

В Гърция духа нов вятър, без това да означава, че бъдещото забогатяване е даденост. Проблемите с Турция я принуждават да купува скъпи оръжейни системи и заплахата от горещ егейски инцидент може да навреди на туризма. В момента обаче гърците имат право да бъдат усмихнати оптимисти след 10-годишна тежка криза и дано се поучат от раните си, предизвикани от безразборните харчове през годините преди кризата, защото животът, скъпи съседи, не е само сиртаки, заключава авторката.