Connect with us

България

Европейски съюз и Третия райх, визията на Националсоциалистическата партия за единна Европа, Общ пазар на труда и свободно движение на хора и работна сила

Публикувана

на

Модерният ЕС до голяма степен се основава на идеята за “обединена Европа”, разработена от националсоциалистическите бюрократи в периода 1939-44 година. Както и днес, нацистите тогава са считали оста Берлин-Париж за гръбнак на новия съюз. През 1944 г. от сътрудниците на екипа   Розенберг – Дайц е измислен терминът “евросоциализъм” и още тогава визията е била за нова социалистическа Европа.

Днес, приемствеността в идеите управляващи Европейския съюз и националсоциалистическата визия за обединена Европа, е тема табу. В много отношения, причината за мълчанието е фактът, че “бащите” на модерна Европа не правят нищо друго освен да приложат на практика плановете на Хитлер за следвоенното устройство на континента. Европейският съюз и предимно Германия, противопоставящия им се англо-саксонския свят (особено в Англия), разпадането на Съветския съюз и Югославия и тяхната интеграция в Европа като доставчици на суровини и материали е достатъчно доказателство за това.

Ние ще отидем и по-далеч. Изучавайки  плановете на нацистите за създаване на “обединена Европа”, можем да предскажем какво ще се случи в бъдеще на целия континент. За верността на тези прогнози ни дава основание фактът, че за последните 50 години  от строителството на ЕС, евробюрократите не са се отклонили и на милиметър от плана на националсоциалистите представен в далечната 1939 година.

Тук специално подчертаваме авторското право на националсоциалистическите политолози в създаването на обединена Европа. Подобно на повечето стратегически решения тогава, планът не се превръща в официална доктрина на Третия райх. Хитлер лично е трябвало да вземе решение след края на войната.

europa

С дизайнът на “нова Европа” в национал-социалистическа Германия се занимават  няколко държавни ведомства: идеологическите служби на Розенберг, политическото звено от SS, германското Министерство на външните работи, Министерството на икономиката на Райха и Министерство на земеделието. Организацията на работата прилича на тази по малко познатия “План Изток”, който предполага постепенно не военно разклащане и разрушаване на СССР и Русия(в последствие тази доктрина е приложена от Запада в Студената война). Този план също никога не се превръща в официална доктрина на Германия.

Също така трябва да се подчертае, че планът “Обединена Европа” не е само германски. След 1930 г. и особено по време на немската окупация, подобни идеи са изключително популярни сред левите среди във Франция, Белгия и Холандия. Много добре всичко това е описано ето в тази статия.

През 1939-42 година, в Райха внимателно са изучавани различните европейски народи за да се определи мястото на всеки от тях в Нова Европа. Така, участниците в общогерманския конгрес на историците (октомври 1942 г.) обсъждат доклада за особеностите на големите (немски, английски, френски, италиански, руски) и малките (Балкано-Дунавска, скандинавски, и т.н.) народи.  В доклада се подчертава необходимостта да се разчита на “силните” народи в трансформацията на континента. Конгресът достига до извода, че само силните народи могат да имат истински независимо самостоятелно правителство. Управлението на слабите народи е по-обременително, по-скъпо и пълно с повече неизвестни. За да бъде то ефективно е необходимо привличането на допълнителен европейски административен ресурс. По този начин макар и със собствено правителство, слабите народи остават под непрекъснат контрол. Осигуряването на този контрол е и “европейската мисия на национал-социалистическа Германия”.

Днес, ситуацията в Европейския съюз е идентична и предписанията от 1942 година се спазват точка по точка. Силните държави начело с Германия решават съдбата на малките народи – примерът с Кипър и Гърция е достатъчен. Големите народи едностранно налагат дискриминационни мерки спрямо по-слабите си партньори: за пример продължаващия мониторинг над България и Румъния, без ясни критерии, без аргументирана необходимост и най-вече без времева рамка. Друг пример за диктатът на силните в ЕС е безкрайното отлагане на приемането на България и Румъния в Шенген въпреки, че двете страни са изпълнили условията. От всичко това следва, че правилата са само за слабите народи, а силните както предлагат националсоциалистическите историци  през 1942 година, решават за тях.

През септември 1939 г. по инициатива на великия химик (изобретател на синтетичния каучук) Вернер Дайц е основано “Общество на европейското икономическо планиране и икономика “. На личността на Дайц трябва да обърнем особено внимание. Той е довереното лице Райхслайтерът Розенберг, член на Икономическия съвет на Райха и на Германската национал-социалистическа работническа партия от 1931 г., с голямо влияние сред промишлените и финансови кръгове, Дайц принадлежи към една малка група от специалисти разработили икономическата концепция на националсоциалистите. От април 1933 г. той оглавява Министерството на външната търговия, а след 1936 е началник на специален отдел за планиране в Комисията по външна политика на партията. В действителност, той  е баща на проекта за Европейския съюз.

Идеята за конфедеративно устройство на следвоенна Европа за първи път се появява в докладите на Мин. на външните работи на Германия ръководено от Рибентроп. Автор е професор Алберт Хаусхофер през октомври 1941 година. Основната идея в тази концепция е: войната няма да бъде категорично спечелена от никого(обърнете внимание, че тази прогноза е правена преди първото поражение на Вермахта под Москва); след края на войната ще бъдат запазени англо-саксонската сфера на влияние; азиатската сфера на влияние на Русия; силна Япония в Тихоокеанския басейн; много малко е вероятно, която и да е Велика сила да покори Китай. Германия запазва влиянието си над континентална Европа като стратегическата цел на националсоциалистите е “да постигнат отказът от намеса на Великобритания в европейските работи”.

Ръководената от Райха европейска федерация според Хаусхофер трябва да бъде изградена от три групи държави:

Първа  група – Естония, Латвия, Литва, Словакия и евентуално Сърбия следва да бъдат присъединени към Германия

Втората група са съюзните държави: Унгария, Румъния, България, при определени условия – Финландия, Гърция, Украйна, и в краен случай – района на Кавказ. Тази група държави запазва самостоятелност, но е подпомогната с допълнителен административен капацитет от Обединена Европа.

Третата група обединява Швеция, Норвегия, Дания, Швейцария и Италия.

eu

По-късно, през есента  на 1942 г., Министерството на външните работи на Германия създава свой собствен план за следвоенното устройство на Европа и Рибентроп го изпраща на Хитлер с молба за организирането на спешна Европейската конфедерация, веднага след като Германия постигне голям успех във войната срещу Съветския съюз. Той подчертава, че инициативата за формирането на “Нова Европа” неотдавна е обявена от Мусолини, Антонеску, Лавал и водещи европейски политици във Финландия, Испания и балканските страни. Министърът препоръчва създаването на Конфедерацията между Германия, Италия, Франция, Дания, Норвегия, Финландия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Гърция, Сърбия и Испания. Тези планове са отхвърлени от Хитлер.

Последният проект за създаване на “Европейски съюз” е направен през януари 1944 от гореспоменатия Вернер Дайц. Това е отчаян опит да бъде спасена търпящата поражение Германия. Дайц публикува книгата “Възраждане на Европа с помощта на европейския социализъм. Европейската харта “. В нея той обнародва антиатлантическа декларация. Централно място в книгата се пада на евросоциалистическата идея. Именно през януари 1944 г. може да се каже. че за първи път се споменава и създава  терминът “евросоциализъм” и неговата теоретична основа.

Как вижда евросоциализмът и обединена Европа неговият изобретател Вернер Дайц? Той говори за “неизбежността на борбата с империалистическата система, западния либерализъм и източния болшевизъм”. Той настоява върху необходимостта “да бъде откъсната Европа от Америка и да бъде сложен карай на  неестествените отношения със страните от Централна Азия “, след това пледира за възстановяване на “биологичната цялост на европейското семейство на народите”. “Това е единствения начин да се приближим до европейския социализма и да изградим дълъг мир в Европа и света. В това преустройство е и дълбокият смисъл на Втората световна война, раждане на нов европейски морал, който е немислим без истински социализъм “- пише професор Вернер Дайц.

Въпреки поредния отказ на Хитлер да разгледа задълбочено планът на Дайц, Алфред Розенберг, не губи надежда. Заедно с Дайц организират кръгла маса от европейски интелектуалци наречена “Европейска беседа”. Първата среща се провежда през ноември 1944 и тя обсъжда новите предложения на Розенберг именувани  “Единен континент”. Основните изводи са, че в нова Европа няма място за конфронтация за власт, враждебни коалиции и групи, но вече е твърде късно.

Повече никой не вярва в спасяването на Германия с изключение на Хитлер. Постепенно европейците разбират, че Хитлер е главния виновник за избухването на войната и че в последствие той пропуска възможността да действа като миротворец. Въпреки всичко 70 години по-късно, както виждаме в съвременния ЕС, идеите на националсоциалистическата бюрокрация и политология са успешно реализирани.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

май 2019
ПВСЧПСН
« апр.  
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031