Просто илюстрация докъде стига истерията: Една госпожа ми праща гневно писмо в телевизията. Поводът е някаква моя публикация тук, госпожата е тежко възмутена и яростно, с бая удивителни, ми търси сметка като данъкоплатец, как така с нейните пари аз си позволявам да пиша такива неща и т.н. Казах на секретарката да отговори на госпожата, че моят фейсбук е безплатен, на нея ако ѝ искат пари, можем да я поканим в предаването, да разкаже за тоя Цукерберг какъв изедник е. Ми измамили са я явно, щом смята, че с нейните данъци ми плаща за профила.
Подигравам се, естествено, жената просто е пример за поредното, но широко разпространено безумие напоследък – всеки истеричен злобар да смята, че може да те разпитва и съди, защото плащал данъци. Все едно останалите не плащат, само той издържа родината. И понеже плаща, това го превръща в енциклопедист и прокурор едновременно, разбира от всичко и може да те разпитва за каквото иска, ти трябва да козируваш и изпълняваш.
Отделна, макар и любопитна тема е колко данъци плащат най-вресливите от тези будни граждани, че аз знам няколко, дето последните години нямат и един трудоден.
И последно – гледам подобно хулене на Деси Радева, жената на президента. С какви пари била с него в Полша, с нашите данъци ли плащаме и така, знаете случая.
Ми да, с нашите. Повече от един милион са го избрали, президент е. И тя му е жена, айде аман вече от сиромахомилство. Да я вържем вкъщи за печката ли? Протокол и добро възпитание има, семейството все още съществува, не е забранено. Отвратителни са тези нападки.
ПП. А някои от баш питащите са яко с офшорки, те трябва да се тревожат за президента на Кайманите, нали така?
Автор: Емил Кошлуков
Източник: Фейсбук
Заглавието е на редкацията
