Европейската комисия (ЕК) подготвя директива, която касае за изготвяне на рамка за минималните работни заплати, съобщава европейското издание Politico, позовавайки се на свои източници. Според тях страните, в които законово е въведено минимално заплащане, ще трябва да гарантират, че неговият размер е адекватен. В държавите, в които минималното заплащане се определя на базата на преговори между работодатели и синдикални организации, ще трябва да се търсят механизми за по-широк обхват на тези споразумения.
Изданието посочва, че причината за това искане е натиск от страна на Германия и Франция, които често се оплакват от т. нар. „социален дъмпинг“.
Идеята за правна рамка на минималното заплащане в ЕС обаче среща съпротива в редица страни с различни мотиви, а работодателските организации не крият своите опасения, че това ще доведе до повишаване на заплатите. Редица икономисти пък смятат, че в условията на икономическата криза, свързана с COVID, не му е времето за подобно предложение.
Някои европейски държави забавиха планираните повишения на минималното заплащане за тази година, за да подкрепят бизнеса.
Ходене по тънък правен лед
Със своето предложение за директива в тази област Европейската комисия всъщност ходи по много тънък лед, твърди още Politico. Причината е Договорът за ЕС, според който общността няма компетенции при определяне на заплащането. Въпреки това ЕК е решена да представи идеята си в края на октомври.
Според източниците на изданието държавите в общността ще трябва да преценят доколко адекватно е минималното заплащане на базата на няколко критерия. Един от тях е сравнение със средното заплащане на труда в страната и издръжката на живота.
В 21 държави от ЕС и във Великобритания има законово определено минимално заплащане, но то варира в много широки граници – от 12,38 евро на час в Люксембург до 1,87 евро в България.
В останалите държави минималната заплата се определя на базата на договаряне между работодатели и синдикати. В този случай Брюксел не смята да се бърка в преговорите, но ще иска споразуменията да се отнасят до по-широк кръг от работещи.
Много държави в общността разчитат на договаряне на минималното заплащане в различна степен като добавка към законовите норми. В Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция обаче това е единственият метод, върху който се базира минималната заплата.
Именно това е причината за съпротивата на скандинавските държави по отношение на минималното заплащане – те искат ЕС да запази техния модел на трудов пазар и да не им налага изготвяне на законодателство за определяне на минимална работна заплата.
