Агенцията по заетостта ще предоставя по 356 лева за наеми и режийни разходи на украинските граждани, започнали работа в България, за период от 3 месеца.
Освен това държавата ще заплаща на работодателите разходи за минимална заплата (710 лв.) и осигуровките за период от 3 месеца, ако фирмите наемат украински граждани, избягали от войната, започната от Русия на 24 февруари.
Субсидираната тримесечна заетост може да е на непълно или пълно работно време, предвидени са и средства за възнаграждения на ментори, които да подпомагат назначените на работа украинци за период до 3 месеца. Месечното възнаграждение на менторите ще бъде в размер на ½ от минималната работна заплата – или 355 лв.
Мерките са част от Програмата за трудова интеграция на украинските граждани. Бюджетът на програмата е в размер над 46,5 млн. лв. Финансирането е европейско. Целта и е да окаже навременна подкрепа за бърза интеграция на пазара на труда на разселени лица от Украйна, като се очаква от плана да могат да се възползват около 9 000 украински граждани.
„Първите три месеца се покриват на работодателя от държавата с минимални заплати. Работодателят може да предложи и по-високо заплащане, но минималната заплата е поета от държавата. Планът включва и трудово консултиране, индивидуален план, професионално ориентиране, курсове по български език. В този бюджет се включва и мярка за субсидиране на наема. В момента, в който се подпише трудов договор, украинските граждани имат 1 месец да излязат на квартира. Тяхното участие в хуманитарната програма, свързана с хотелиерите и настаняването в почивните бази, се преустановява в рамките на месец“, обясни вчера в интервю за предаването „120 минути“ по bTV вицепремиерът Калина Константинова.
По програмата се кандидатства чрез Агенцията по заетостта, а за да ползват подкрепата, украинците трябва да са регистрирани в бюрата по труда.
Работодателите, които искат да се включат в проекта „Солидарност“ и да наемат хора от целевата група, ще могат да подават заявления за включване чрез електронната платформа, достъпна през сайта на Агенцията по заетостта.
Хуманитарната програма, свързана с хотелите, също продължава, но при нова схема за плащане.
„Тя е във формат 15 лева на ден на човек и който има желание да участва, би могъл да продължи. Истината е, че сезонът за много хотели започна, имат посетители. Много от новите хотели, които се включиха в програмата за настаняване, са с по-ниска категория“, каза в студиото на „120 минути“ Калина Константинова.
„Така повече не може. Осми ден вече, 400 души в „Морско утро“ (Китен) без изхранване. Само обещания на всички нива, и осми ден само инстантни макарони, вода в бутилки и хляб. Знам, че подобна ситуация има място в още няколко бази в Китен и Приморско“. Това написа един от най-активните доброволци в грижата за бежанците – Роман Куваев.
Ангажиментите на държавните почивни бази и лагери към бежанците не са съвсем ясни. „Това, което държавата може да ви предостави в момента като подслон, са държавните почивни бази, в които по принцип летуват служителите на различните ведомства. Тази година почивките на служителите там бяха отменени, за да имаме възможност да подслоним хората, бягащи от война“, гласи съобщение в украинския портал, където се публикува всичката информация за бежанците.
„Всички бази, към които се насочват групи за настаняване, отговарят на директивата за прием на ЕК и на условията на ООН. Това е подслон, независимо какъв, храна, вода и хигиенни условия”, каза на 29 май шефката на Агенцията за бежанците Мариана Тошева.
Сигнали за лоши условия по базите периодично се появяват в украинските форуми, но бързо изчезват, явно от страх да не се предизвика гневът на домакините. В края на миналата седмица властите се опитаха да спуснат информационна завеса над случващото се на новите места, където с доста сътресения бяха разпределени украински бежанци. В постове освен за мухъл, течащи покриви, развалени тоалетни, се говореше и за лошо отношение („не сте туристи, затова нямате право на претенции“), неизвестност и пр.
vlastta.bg
