Connect with us

Водещи новини

Днес се навършват 209 години от битката при Бородино

Публикувана

на

Битката край Бородино се води на 7 септември 1812 г. между империите на Франция и Русия. Преди нея, главнокомандващият руските войски, генералът от пехотата Михаил Богданович Барклай де Толи прилага „скитска тактика“ – отстъпва на изток в дълбочина и не дава решително сражение.
Отстъплението води до нарастващо недоволство в обществото и Александър I взема решение да предостави командването на генерал Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов.
На 3 септември отстъпващата от Смоленск армия се установява на лагер край Бородино, на 125 км от Москва. Кутузов избира полята край селото, за да даде решителна битка по няколко причини. Руските войски наброяват 125 000 души и разполагат с 624 оръдия. Французите са около 135 000 с 587 оръдия. Кутузов иска полето по фронта да може да побере цялата му армия и да ѝ позволи да прикрива двата стратегически пътя, водещи към Москва.
Бородинското поле е подходящо и заради това, че в краищата му се намират гъсти гори, които изключват възможността за флангови обходи. Освен това, през него преминават множество рекички и потоци, което дава известно преимущество на руснаците. Един от тези ручеи, Семьоновският, се превръща в хода на боя в „гробница за френската пехота“
По замисъла на Кутузов, задачата е чрез активна отбрана да се нанесат възможно най-големи поражения на противника, като се запази боеспособна армия, в численост превъзхождаща френската. Позицията, избрана от Кутузов, изглежда като права линия, тръгваща от Шевардинския редут на левия фланг, през голямата батарея на Червения хълм, наречена по-късно „батареята на Раевски“, село Бородино в центъра на фронта и селцето Маслово на десния фланг /на картата/.
„Великата армия“ на Наполеон се приближава към Бородино в три колони. Основните сили са 3 кавалерийски корпуса на маршал Мюра, пехотни корпуси на маршалите Даву, Ней, дивизионния генерал Жюно и гвардията, които се движат по Новия Смоленски път. На север от тях настъпват пехотният корпус на вице-краля на Италия – Боарне, както и кавалерийският корпус на дивизионния генерал Груши. Корпусът на дивизионния генерал Юзеф Понятовски се приближава по Стария Смоленски път. Срещу руските защитници на укрепленията са насочени 35 000 пехотинци и кавалерия, както и 180 оръдия.
На 7 септември, още на изгрев слънце битката започва. Френската атака се насочва към левия фланг на руснаците, който е под командването на генерал Пьотр Багратион. Френската пехота атакува флешите – три артилерийски укрепления (с 5, 7 и 12 оръдия), намиращи се на височината край село Семьоновское. Именно на това място Наполеон иска да пробие отбранителната линия на Кутузов. Битката е кърваво меле, в което дори и снарядите от оръдейния обстрел не успяват да нанасят сериозни поражения, заради „планината от кървави тела“, както пише по-късно Лермонтов. Едва осмата атака на французите носи успех на левия фланг. Генерал Багратион е смъртоносно ранен.
Едновременно с това, втори жесток сблъсък се оформя в центъра на фронта, където се намира батареята, командвана от кавалерийския генерал Николай Раевски, възпята в романа на Лев Толстой „Война и мир“. Борбата за тези позиции се превръща в кулминация на цялото сражение. Те са всъщност редут, от който води огън батарея с 18 оръдия. Французите успяват да го овладеят едва на третата атака, когато руският тил е пробит от тежка кавалерия, но с цената на огромни загуби. В атаката загива командващият 2-ри кавалерийски корпус генерал Огюст дьо Коленкур.
Към края на деня и двете страни имат големи загуби в жива сила. Нито една от армиите не бележи значителен напредък. Някои историци упрекват Наполеон, че не печели битката, защото не се решава да включи в боя гвардията си, която наброява 18 000 души и през цялото време остава в резерв. Маршалите му нееднократно настояват да я вкара в боя, но Бонапарт категорично отказва да рискува елита на армията си „на 800 левги от Париж“.
Кутузов пък е упрекван, че половината от артилерията си запазва в резерв, а десният му фланг почти бездейства през целия ден, въпреки че срещу него не е изправена силна френска линия.
Според нови данни, в битката руснаците губят 45-50 000 души. „Великата армия“ на Наполеон дава 35 000 жертви. Бонапарт остава без половината си кавалерия. Заради големите загуби в командния състав и на двете армии, сражението е наричано „битката на генералите“. В руската армия са убити 4 генерали, други 23-ма са ранени и контузени. Французите губят 12 генерали, а още 38 са ранени.
Около 18 часа вечерта французите овладяват позициите, защитавани от батареята на Раевски. След този момент сражението утихва. Наполеон не предприема активно настъпление. Руските войски се оттеглят към село Горки, където започват да се готвят за нов сблъсък на следващия ден. Късно през нощта обаче пристига заповед от Кутузов, която нарежда подготовката да спре и войските да се оттеглят в посока Можайск.
Наполеон нарича сражението „най-голямата битка в кариерата си“, въпреки скромните резултати, които постига. И двамата пълководци записват победата на своя сметка. Император Александър I обаче е наясно с реалната ситуация. Все пак, за да поддържа висок духа на руснаците, също обявява битката за спечелена. Кутузов е произведен в чин генерал-фелдмаршал, всички герои от командването и низшия офицерски състав са наградени с различни ордени и материални награди.
Много историци смятат битката за спечелена от Наполеон. В резултат на сражението, руските войски са притиснати и в крайна сметка са принудени да отстъпят и да изоставят Москва. Но те не отричат, че руската армия запазва боеспособността си и бойния дух, т.е. изпълнява целта, поставена от Кутузов.
Наполеон не успява да постигне главната си цел – пълен разгром на руската армия. Обективните условия на цялата кампания от 1812 година, както и липсващото решаващо поражение на руската армия в крайна сметка определят общото поражение на Бонапарт.
На 14 септември французите влизат в Москва. Градът е изоставен от жителите. Избухват пожари и скоро целият град е в пламъци. Наполеон очаква капитулацията на руснаците, но без никакъв резултат. След повече от месец, прекаран в обезлюдения град, той е принуден да нареди оттегляне. Руските части и местното население по всякакъв начин пречат на снабдяването на французите с продоволствие. Наближава зимата, а те не са подготвени за студените месеци. Решение е презимуването в Москва, но Наполеон не е доволен от пиянството и ниската дисциплина на своята армия. Смята, че с подобни войски не може да атакува столицата – Санкт Петербург, затова в края на октомври поема обратно.
Оценката на самия Наполеон: „От всичките ми сражения най-ужасно е онова, което се случи под Москва. В него французите се оказаха достойни да спечелят победата, а руснаците си запазиха правото да останат непобедени… От петдесетте ми сражения, в битката под Москва французите показаха най-голяма доблест и пожънаха най-малко успехи.“
Може да бъде изображение с десерт
Като отглас от сблъсъка остава Бородинският хляб**, замесен от монахини по поръчка на вдовицата на убития генерал Александър Тучков. Твърди се, че в близост до манастира им имало пекарна, където е разработена рецепта за този вид погребален хляб – черен, с посипани отгоре семена от кориандър (символ на шрапнелите, от които е загинал генералът)

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни