Connect with us

България

Димитровден е: гадаем за зимата

Публикувана

на

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Църковният празник е наричан от народа Димитровден.

Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.

След кончината на родителите си, Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година – прободен с копие.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.

Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към Свети Димитрий го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“. В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва и традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи.

Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
Advertisement