Ще се въведе ли „Данък телевизия“ в България заради БНТ

44 млн. лева очаквани дългове до края на годината, цели четири канала, а едва 6% дял от аудиторията и стар генерален директор, осъден за шофиране в нетрезво състояние, БНТ е в нокдаун, техническият нокаут е въпрос на време. Съдията не го свири, защото управляващите все още имат нужда от пропаганден рупор, маскиран като обективна медия.

Повечето анализатори акцентират върху фактическия фалит на БНТ, оповестен неотдавна от и.д. генералния директор Емил Кошлков, до неотдавна програмен шеф на БНТ 1, в стил „ни лук ял – ни лук мирисал“. Непосилните разходи за цифрово излъчване, скъпоструващи права за излъчване на спортни събития и нерентабилни продукции предполагат нова финансова инжекция от правителството като добавка към държавната субсидия за т.г., възлизаща на 65 млн. лв. (БНР разполага с 42 млн. лв.). Този неизбежен сценарий отваря отново дискусията за опитомяването на обществената телевизия от властта. Други се фокусират върху личността на Кошлуков, считан за предизвестен победител в надпреварата за поста на Константин Каменаров: върху странния му възход до върховете на „Сан Стефано“ 29, средния пръст, който показа като водещ в ефир, вписването на БНТ вече изцяло в линията на правителствената пропаганда.

Така се подминава може би най-тежкият порок на обществената телевизия – скандално ниската й гледаемост, която в интерес на истината Каменаров и Кошлуков получиха в наследство. Пазарният дял на групата на БНТ е шест пъти по-нисък в сравнение с дяловете на групите на „Нова“ и Би Ти Ви (по данни на „Нилсен адмосфер“ за май 2019 г.). Нито една новинарска емисия, шоу или филм, излъчвани по БНТ, не се нареждат сред 25-те най-гледани тв програми.

В този си вид БНТ не е в състояние да отстоява обществения интерес. Тя няма как да бъде и надеждна платформа за борба с фалшивите новини, въпреки че в нея има острови на качествена журналистика. По дефиниция от обществените медии се очаква да формират просветено обществено мнение, да контролират властта и да бдят за езика, културата и националната идентичност. Обществените медии са европейски феномен от периода след Втората световна война. Те могат да изпълняват функциите си само ако са автономни от държавата. Автономията се реализира с институционални механизми – чрез моделите на финансиране и на публичен надзор над дейността им, но най-важна за осъществяването й е наличието на демократична журналистическа култура.

Най-независими са обществените медии, при чието финансиране е реализиран в най-пълна степен принципът на „отдалеченост от държавата“.

Във Великобритания и Швейцария са въведени такси за приемане на радио- и телевизионни програми. Във Великобритания всяко домакинство, което има цветен телевизор, плаща около 173 евро годишно за програмите на BBC. В тях рекламата е забранена. В Швейцария домакинствата заделят по 322 евро за радио и телевизия. През 2018 г. беше свикан референдум за отмяна на таксите, но мнозинството гласува за запазването им.

В Германия се плаща месечна вноска в размер на 17,50 евро за всяко жилище с радио или телевизионен апарат или компютър с интернет, независимо дали хората ползват някоя от 20-те телевизионни и 73-те радиопрограми на обществените медии. През 2018 г. те са получили финансиране от гражданите на стойност 7,9 млрд. евро. За сравнение – телевизионната реклама, която е основен източник на приходи на частните телевизии, е едва 4,6 млрд. евро.

В Германия вноските се събират педантично. Ако се правиш на разсеян, можеш да завариш колата си с поставена скоба от общинските служби. Медии дори съобщиха за две жени, лежали по месец-два в затвора за системно неплащане на вноската.

В Швеция от 1 януари т.г. досегашната такса в полза на обществената телевизия беше заменена с

public service данък, равняващ се на 1% от брутните доходи на всяко лице над 18 г. (максимумът е 125 евро годишно). Очаква се по този начин да намалее финансовата тежест върху гражданите. С парите ще бъдат финансирани пет национални тв канала и четири национални радиопрограми. С данъка се реагира на две тенденции – намаляващия брой на хора, притежаващи телевизори, и нарасналия процент на хора, които не плащат таксата. Освен това размерът на данъка и използването му от отделните медии са фиксирани за по-дълъг период от време, за да няма изкушения за промяната му при смяна на правителственото мнозинство. Сходен модел се въвежда и в Дания.

В страни като Испания и Унгария обществените медии по подобие на България са силно зависими от държавния бюджет, респ. от политическата линия на мнозинството. В Испания от 2010 г. рекламата в TVE е забранена. В Унгария обществените радио и телевизия са деградирали до пропагандни рупори на режима на Орбан.

На изслушването си като кандидат за генерален директор на БНТ в СЕМ Кошлуков разгледа три модела за финансиране на БНТ. Третият е най-накрая да заработи фондът за публичното ѝ финансиране, чрез който гражданите да плащат част от издръжката на телевизията, но когато авторитетът й стане достатъчно добър, за да имат зрителите доверие в прозрачността на разходите. Действително последното нещо, за което българинът би плащал в момента, е за услуга, която не ползва. Месечните такси, които трябва да постъпват във Фонд „Радио и телевизия“, все още фигурират в медийния закон. Липсата на политическа воля, популизъм от рода на „да не натоварваме излишно данъкоплатците“ и сривът на аудиторията на БНТ отдавна са делегитимирали всякакви опити да им бъде вдъхнат живот.

Вторият модел за стабилизиране на БНТ– да засили продажбите на рекламно време, вкл. като аутсорсва дейности към рекламни агенции, има горещи почитатели в сферата на рекламната индустрия. Но се посреща на нож от критично мислещи журналисти и НПО. Те виждат в него отворена врата за подчиняване на обществената телевизия на пазара. Сега телевизията дори не запълва рекламната квота, която й позволява законът.

Първият модел, предложен от Кошлуков – БНТ да мине изцяло на държавна издръжка, без да излъчва реклами, изглежда най-консервативен. Той сякаш би тикнал изпосталялата обществена телевизия директно в лапите на държавата. Ако обаче бъде модифициран по скандинавски образец, с достатъчно буфери срещу пряката държавна намеса в работата на медията, може да се окаже спасителен пояс за обществената телевизия. Защото ще гарантира финансовата й стабилност за по-дълъг период от време. При това само трябва да бъде усъвършенстван един модел, към който вече преминават водещи обществени медии в Европа. И посоката да бъде към постепенно намаляване на държавното за сметка на публичното финансиране.

Такива идеи са разглеждани в България преди девет години от работна група с шеф доц. Георги Лозанов, когато първото правителство на ГЕРБ замисляше да прекрои радикално медийния закон. Според тях всяко домакинство трябваше да плаща по 60 лв. годишно за телевизия и радио, независимо дали има телевизор или радио. Идеята беше този своеобразен „тв данък“ да се събира заедно с местните данъци и такси и средствата бъдат заделяни във фонд, който да подпомага държавата при финансирането на националните телевизия и радио.

Подобни решения обаче трябва да бъдат търсени не в полуанонимни работни групи и редки публични дискусии, а чрез широки политически и обществени дебати.