Connect with us

България

Честита Баба Марта! Да сте бели и червени, щастливи и добри!

Публикувана

на

Отново настъпва този ден от годината, в който се окичваме с червения Пижо и бялата Пенда или поне с цветовете им.

 

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Съществуват легенди за произхода, както на образите Баба Марта, Пижо и Пенда, така и на занчението на самите цветове на мартеницата.

Сигурно не веднъж сте се чудили още като деца защо трябва да си разменяме мартеници точно в този ден и дори има ли значение от коя страна или на коя ръка се слагат. Също така защо само ние българите го правим.

Ето някои от най-разпространените легенди относно символиката на цветовете и образите свързани с тях:

Легендата за Аспарух и сестра му

Най-известната е свързана с прабългарската ни история и обяснява значението на белия и червения цвят. Легендата има няколко версии, но в същността си носи една и съща символика. Преданието е свързано с Кан Аспарух и символизира обединието и силата на българския народ. Най-разпространената история е, че той е получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на птица с бял конец. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на първи март, и оттук идва и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве и късмет. Сестрата на Аспарух била отвлечена от хазарите и използвана, за да бъдат разединени петимата Й братя и да завземат територията им. Именно белият конец обагрен с кръвта на ранената птица(в различните предания била от лястовица до гълъб) символизира обединението и сполуката на народа, когато птицата достига до Кан Аспарух.

Знакът на Траките за края на зимата

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само навързан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците връзвали златна или сребърна паричка или синьо мънисто – против уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният – здраве и сила. Старите обичаи гласели, че невестите трябвало да носят мартениците отдясно на гърдите, а момите отляво. Ергените пък ги носели вързани на китката с разчепкани краища, а зрелите мъже изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. По-стара легенда гласи, че червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Поверието за Баба Марта

Друга доста разпространена история е свързана с персонажа на Баба Марта. В народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На този ден всеки трябва да закичи себе си и близките си с мартеничка, за да омилостиви Баба Марта – образ от българския фолклор с непредвидим характер, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко (символизиращи месеците януари и февруари). В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март и се броят дните – по тях гадаят какво ще бъде времето през годината.  Когато Баба Марта е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, е мрачно и студено. Оттук е разпространен и обичаят да се избира определен ден: всеки си намисля дата до 22 март и по нея познава каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. В хода на тази традиция, обичаят гласи че трябва да свалим мартениците си, когато видим щъркел или лястовица. Може да я вържем на цъфналото дърво или

да затиснем мартеницата под камък. След девет дни се проверява дали някакви насекоми или други животинки са се събрали под камъка и колкото повече са, толкова повече придобивки и сполука ще имаме през остатъка от годината.

Някои хвърлят мартениците си в река, за да може всичко лошо да премине и да им върви по вода. Според  други суеверия обаче ако девойка върже мартеницата си на цъфнало дърво може и да забременее през годината, така че ако момичето не желае това, е по-добре да избере да я сложи под камък или да я хвърли в течаща вода.

Любовта на Пижо и Пенда

Тя гласи, че Пижо бил най-личният, благ и смел момък в селото си, а Пенда била с най-бялата кожа, скромна и красива. Тяхната любов била толкова чиста и истинска, че хората решили да се окичват с образите им, за да им донесат обич и хармония. Затова традиционно Пенда е изобразявана в бяло, а Пижо в червено. Има и друга по-мрачна легенда. Тя разказва за мъж и жена, които не можели да имат деца. Един ден старица дошла на прага им и след като съпрузите я нагостили, тя им предрекла, че ще им се родят момче и момче и заръчала да ги кръстят Пижо и Пенда. След това обаче им казала, че като пораснат ще дойде да отведе момичето. Така и станало, родили се брат и сестра и много се обичали. Когато старицата дошла, майката се опитала да предпази децата си, но вещицата превърнала Пенда в красиво вишнево дърво, а Пижо застинал прегърнал дървото.  Когато бащата се прибрал видял вишнево дърво, а на клоните му висяли преплетени бели и червени конци. Оттук някои изобразяват Пенда в червено, а Пижо в бяло.

Румънците наричат мартениците марцишор

Интересно е да се отбележи, че според някои източници, дори народи от съседни държави имат подобна традиция на нашата. Обичаят е познат в Румъния, Гърция, Сърбия и Северна Македония. В Румъния мартениците се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, а в Гърция само на ръцете на децата. Не е ясно обаче доколко този обичай е разпространен там и дали носи точно същата символика.

Факт обаче е, че традицията е присъща ако не само за българския народ, то само още на съседни нам държави, което е ясен знак  за смисъла и уникалността и свързани с нашата национална идентичност.

Историите около произхода на мартенския ни празник са едни от най-интересните свърани с българската история и фоклор и всеки чужденец остава заинтригуван от тази традиция. Без митовете и легендите какво би вдъхновявало нашето въображение и вяра, какво би ни давало усещането за обединение?

 

Екипът на vlastta.bg желае на всички българи да са бели и червени, щастливи и добри!

 

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

април 2021
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
Advertisement