Connect with us

България

Бъдни вечер събира семейството: традиции и обичаи

Публикувана

на

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции. 24 декември не навсякъде наричат Бъдни вечер. Денят се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа и в Северозападна България – Крачун. Можете да чуете възрастни хора да казват на празника и Детешка Коледа и Мали Божич – все наименования, които подсказват, че тепърва предстои големият празник на Рождеството.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември – предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден.
От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук и името им – коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома.
Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: „Ела, Дядо Господи, да вечеряме.“ На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: „Честито Рождество Христово!“, а те им отвръщат: „Амин! На многая лета, за много години!“.

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
След това старшият казва: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“. В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. „кондак“, вкратце – разкритие религиозната същина на празника:
„Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват – понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (написано от свети Роман Сладкопевец)
Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Подготовката за Бъдни вечер пък започва отрано, защото във всяка къща има много работа около предстоящия празник.

Ястията следва да са нечетен брой – седем, девет или единадесет. В някои домове обаче е приемливо ястията да са дванадесет на брой, колкото са и месеците в годината.

Особено внимание в този ден се отделя на приготвянето на хляба. Една от традициите, които малцина вече спазват, е приготвянето на обредния хляб с „мълчана вода“. Тя трябва да се налее при пълно мълчание в бял съд от млада мома или в краен случай – млада булка, току-що задомена. През това време брашното се пресява през три сита и водата се прибавя към него, отново при пълно мълчание.

В хляба се поставя сребърна пара или друг символ на берекета – шарено мънисто, бяло копче, дрянова клонка, орехче.

Смята се, че на когото се падне парата при разчупването на питата, него го чакат не само пари, но и късмет, сполука и всякакво друго богатство през идната година. Питата се разчупва от най-възрастния на масата и първото парче се нарича на Богородица. Ако в него се окаже парата, целият дом го чакат светли дни.

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица – прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината.

Едно време домакините са се надпреварвали и чия питка ще бъде най-изкусно и богато украсена. От тестото се е отделяло известно количество, от което са се оформяли разнообразни фигури – слънце, житни класове, кръстове. В миналото за най-голямо майсторство се е смятало питката да бъде украсена с детайли от селския живот – рало, сърп, кошара, бъчва, гроздове.

Сред другите традиционни храни, без които Малка Коледа не минавала, са боб, ошав и орехи, като орехите заемат специално място в Бъднишките обреди.

Орехът е свято дърво за българите от незапомнени времена. Той е символ на дълголетието, хармонията с Бог и природата, ядките и листата му се използват и за лекове, и за гадания. Затова на Бъдни вечер в четирите ъгъла на стаята се поставят четири ореха и на трапезата задължително присъстват ядки от орех.

По тях се познава и каква ще е следващата година – ако ядките са бели и здрави, чака ни добра и здрава година. За особено голям късмет се смята, ако ядките са с две сърцевини в черупката.

Бобът и ошавът също носят своята важна символика. Изобилието от зрънцата на вкусния боб следва да донесе изобилие и в дома на домакините. В някои краища със същата идея се сервира жито или леща. Ошавът отново е възприеман като символ на богатството, плодородието и изобилието, затова трапезата на Бъдни вечер не може без него.

Освен това храните, които набъбват – боб, леща, ошав, понякога и ориз – се асоциират с плодородието. На масата се слага още чесън – гони злите духове и болестите, лук – колкото са люспите му, толкова да е и берекетът, мед – за да е сладък животът занапред, сол – защото там, където свършва солта, започват болестите. Сред другите традиционни рецепти са сарми, зелник, тиквеник, пълнени чушки.

От трапезата на Малка Коледа не се става, а ако се стане – трябва да се върви приведен. И всеки трябва да опита от всяко ястие на масата, за да е здрава и силна годината. Масата накрая се оставя неразтребена, за да се задържи богатството в къщата и за да се нахранят духовете на починалите роднини от Бъднишката трапеза.

Приема се, че каквато е Бъдни вечер за семейството около трапезата, такава ще е и цялата Нова година.

Затова на масата никой не бива да повишава тон, да спори или да се пресяга през сътрапезниците си. Има и суеверие, че който много се оглежда на трапезата или надприказва останалите, рано ще му побелеят косите. Обичаите повеляват и в края на вечерта всички да станат заедно от масата, за да е сплотено семейството.

В някои региони в страната в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа под възглавницата се слага бръшлян, орех или друго зелено листо за здраве и успех.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни