България избира 17 европейски депутати. Как и къде да гласуваме?

Днес българските граждани ще избират седемнадесет представители в Европейския парламент (ЕП) за четвърти път. За трети път гласуването на изборите у нас е задължително, но санкция за негласуване няма. Кандидатите са общо 318 и са издигнати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитета. Очаква се за един евродепутатски мандат да са необходими между 120 и 150 хиляди гласа.

За втори път на европейски избори може да се гласува с преференция, т.е. да се пренареждат кандидатските листи, в т.ч. и техните водачи. Прагът за валидност на преференциите е 5%, т.е. листата ще се размества, ако даден кандидат е събрал подкрепа от повече от 5 на сто от гласувалите за партията и коалицията, която го издига.

За първи път обаче номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината ще бъдат от 1 до 100, а на кандидатите – от 101 нагоре. Целта е да се избегнат преференции по т.нар. феномен 15/15, когато номерът на политическата формация съвпада с номера на кандидата.

Също така за първи път има възможност за машинно гласуване в 3 хиляди секции в цялата страна. В тях избирателите могат да решат да дадат вота си по този начин и той ще се зачита.

Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но удължаването може да е най-много с един час – до 21.00 часа. Избирателните секции в страната по предварителен списък са 11 660, а общият брой избиратели по избирателни списъци е 6 355 633.

Бюлетините – без плик

Всяка бюлетина за европейските избори е отпечатана на бяла и непрозрачна хартия. На гърба й има място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК). В долния й десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва по перфорирана линия от член на СИК след гласуването.
От лявата страна на бюлетината са вписани наименованията на всички партии и коалиции, регистрирали кандидати за евродепутати, както и имената на независимите кандидати; а от дясната има кръгчета за отбелязване на преференция, в които има номера от 101 до 117, т.е. за седемнадесетте кандидати в съответните листи. Има и възможност „Не подкрепям никого“.

Гласува се само в тъмната стаичка. Не се показва вотът, защото в противен случай гласът ще бъде недействителен и няма да се брои. Заради това трябва да се внимава при сгъването на бюлетината и пускането й в прозрачната урна.

В изборния ден гласоподавателят се явява в секционната избирателна комисия по постоянен или настоящ адрес, ако е заявил предварително такова желание. Учениците и студентите редовно обучение могат да гласуват в секция по избор в населеното място, където учат, ако то е различно от постоянния им адрес.

Избирателят се легитимира пред член на комисията с личната си карта (със зелен паспорт – само гласоподавателите, родени до 31.12.1931 г.). След вписване на данните от личната карта на избирателя в списъка той получава бюлетина, която се откъсва от съответния кочан и на гърба й се поставя един печат на СИК. Нарушение е, ако членовете на комисията са накъсали бюлетините предварително за улеснение.

Вотът – само със знаците Х и V

След като вземе бюлетината, избирателят влиза в кабината за гласуване. Той отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за евродепутат, като поставя знак Х или V в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията „Не подкрепям никого“. Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

По желание избирателят може да отбележи и преференция, т.е. глас за определен кандидат за евродепутат от листата на предпочитаната политическа формация – нужно е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да постави Х или V в съответното кръгче. Преференцията е действителна, ако е отбелязана само в едно кръгче със съответния знак. Ако няма отбелязана преференция, гласът не се брои за водача на листата, както е на парламентарни избори. Ако има вот за политическа формация и например отбелязани две преференции, бюлетината е валидна и гласът се зачита за листата, но преференциите не се броят.

Бюлетината се сгъва така, че да не се вижда отбелязването. От ЦИК обясняват, че е препоръчително да се сгъне два пъти, като отгоре остане мястото за печати, където да се постави втори на излизане.

Избирателят излиза от кабината за гласуване, подава сгъната бюлетина с вота си на член на СИК и следи за точното сверяване дали номерът върху нея съответства на номера върху кочана, от който е откъсната. Ако това е така, номерът се откъсва и се поставя в кутия, а върху бюлетината се поставя втори печат. След това избирателят я пуска в прозрачната урна. Едва след това избирателят полага подпис в избирателния списък.

Ако избирателят допусне грешка при гласуване, той връща сгъната сгрешената бюлетина на СИК и получава нова за същия вид избор. Това право се предоставя само веднъж. Избирателят трябва да проследи, че сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава с надпис „Сгрешена“, подпечатва се с печата на СИК и се подписва от председателя, секретаря и член на СИК, предложени от различни партии и коалиции. Сгрешените бюлетини се описват в протокола на СИК. При несъответствие на номера на сгрешената бюлетина с номера от кочана тя се обявява за недействителна. Това обстоятелство се отбелязва върху бюлетината и в графа „Забележки“ на избирателния списък, а избирателят не се допуска повторно до гласуване.Вписването в бюлетината на специални символи като букви, цифри или други знаци прави гласа недействителен.

Вот в чужбина – навсякъде

В чужбина са разкрити 191 секции, в които могат да гласуват живеещите и пътуващите зад граница българи . Гласуването става само с хартиена бюлетина. Списък с адресите и номерата на разкритите зад граница секции е публикуван на сайта на Министерството на външните работи

Българите зад граница, които вече са подали заявление за разкриване на секция, ще трябва да гласуват в съответната секция. Останалите ще могат да гласуват в която и да е секция, след като представят документи за самоличност и попълнят декларация, че не са гласували на друго място. Същото важи и за всички пътуващи в чужбина българи.

В Гърция, където за трите почивни дни се очаква да пътуват много българи, секциите са 13 – три в Атина, една в Солун, една в Кавала, една в Каламата, четири на о. Крит, една в Неа Муданя, една в Никити и една на о. Родос. В Румъния секцията е само една и е в посолството в Букурещ. В Северна Македония също е една – в Скопие. В Сърбия са две – в посолството на страната ни в Белград и в консулството в Ниш, а в Турция са четири – в Истанбул, Анкара, Одрин и Бурса. Във Великобритания и Германия има по 24 секции – в посолството в Лондон са четири, а тези в Берлин – три. В Испания са разкрити 16, във Франция – 10, а в Италия – 6

vlastta.bg