Водещи новини
Булат Окуджава: Дорде се върти земята – Господи, ти си над нас! – дай на жадния властник да се насити на власт…
Публикувана
преди 4 годинина
От
Ива ОприковаНеговата китара вече 23 години звучи в облаците. Булат Шалвович Окуджава в последните си години живее в Париж. Там и умира на днешната дата през 1997г. Тялото му е върнато в Русия и погребано в Москва.
Днес младите хора не знаят името му, не чуват песните му толкова често, колкото ги чувахме ние. А точно днес може би трябва да си спомним за тях, за това, какво всъщност е Нейно Благородие Победата, и каква е цената ѝ.
Първият му сборник стихове „Лирика” излиза през 1956 в Калуга. Първият му официален концерт е през 1961г. в Харков. Скоро започва да изнася и концерти из цялата страна. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка. С музиката към филма „Белоруската гара” и „Бялото слънце на пустинята” песните му влизат буквално във всеки дом в СССР, а и в страните от целия соц-лагер. Въпреки успеха на песните му, Окуджава винаги е гледал на себе си предимно като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Пише и проза, а книгата му „Опразнен театър” печели наградата „Руски Букър” за 1994 г.
Пет стихотворения от Булат Окуджава, чиято китара звъни вече 23 години от облаците над земята
ГРУЗИНСКА ПЕСНИЧКА
Кръгла гроздова семка в земята ще ровна,
ще целуна лозата и грозд ще откъсна благат,
искам гости да викна, да светна от грижа любовна…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
Заповядайте, гости, и всеки, доде се гощава,
нека лошо и хубаво с мен сподели като брат.
А за мойте беди и съмненя бог да прощава…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
В тъмноалено моята Дали за мен ще запее,
в черно-бяло ще спра и глава ще склоня като цвят
и склонен ще умра от любов и от мъка по нея…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
И когато за сетен път грейне Зорницата чиста,
нека дойдат наяве и пак се повторят стократ
биво сил и орел белоглав, и пъстърва златиста…
Инак има ли смисъл да живея на белия свят?
© Превод от руски: Иван Николов
РАЗМИСЪЛ КРАЙ ДОМА НА ТИЦИАН ТАБИДЗЕ
Хора, хорица, пазете своите певци!
Не гответе преди време техните венци!
Може да е утре, днеска гибелния час –
ах, пазете ни, за бога, от един сред вас!
Ах, пазете ни, пазете, с грехове и без!
Нейде ходи, млад и хубав, нашият Дантес.
Още нявгашните клетви има той наум,
но векът в цевта му втъква новия куршум.
Нейде нашият Мартинов мята се ноще:
стига му едно убийство, повече не ще,
но на челото му има съдбоносен знак,
времето му повелява да убие пак.
Ах, пазете ни от спусък на глупашки пръст,
от безмозъчни любими, от престолна мъст!
И пазете ни, додето живи сме сред вас,
и не тъй, че да замлъкне живият ни глас,
и не както пази свойте кучета кучкар
и кучкарите си както пази всеки цар…
Ний безплатно ще ви пеем, ний не щем венци –
хорица, пазете само своите певци!
ХУДОЖНИКЪТ ПИРОСМАНИ
След звън на пъстри кани
заспим ли розов сън,
прекрачва Пиросмани
от рамките навън.
Прекрачва и раздава
невиждани платна,
далеч от шум и слава –
за порция храна.
С треперещи колени
той чака, тих и свит,
но своите елени
рисува с поглед сит,
но свойта Маргарита
изписва в горски кът
с гръд винаги открита
и с бенка всеки път.
Светът е пял, пирувал,
танцувал и звучал
и той го е рисувал –
личи си – без печал.
И затова е жалко,
че супата в тоз свят
била е вечно малко
за неговия глад!
© Превод от руски: Валери Петров
***
Пак „сбогом” гарата говори.
Ще разцъфти зелен сигнал,
прегръдката си ще разтвори
бариерата – без капка жал.
Аз клетви няма да изричам,
да гледам бъдното смутен…
Но дни и версти все ще тичат
покрай вагоните – към теб.
И лес, и хоризонт далечен,
животът – като влаков дим
към теб, към теб ще водят вечно,
тъй както оня път – към Рим!
© Превод от руски: Кирил Кадийски
МОЛИТВАТА НА ФРАНСОА ВИЙОН
Дорде се върти земята и слънчев отблясък играй,
на кого какво не стига, всекиму, Господи, дай:
разум дай на мъдреца, на страхливеца . кон устрелен,
на щастливеца злато… И не забравяй за мен.
Дорде се върти земята – Господи, ти си над нас! –
дай на жадния властник да се насити на власт,
дай на прахосника щедрост даже в последния ден,
дай на Каин утеха… И не забравяй за мен.
Зная, че ти си всесилен, вярвам в твоята мъдрост без край,
както пада войника и вярва, че го чака небесен рай,
както в тихите твои думи вярва нашия слух несмутим,
както вярваме ние самите, без да знаем какво творим!
Господи, боже мой, с тия зелени очи!
Дорде се върти земята и удивено мълчи
и дордето все още й стига време и огън свещен,
дай ти на всеки по нещо… И не забравяй за мен.
© Превод от руски: Иван Николов
© Булат Окуджава, Стихотворения, 1983
vlastta.bg
Може да ви хареса!
ГЕРБ: Без ротации в следващото правителство, край на експериментите
ГЕРБ и ДПС саботират правосъдната реформа. Затова не получаваме европейски пари по ПВУ
„Тренд“: Битка за второто място на предстоящите избори между ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“
Мандатоносителката на царя се обвърза с Иван Гешев
Президентът Радев назначи премиера Главчев и за външен министър
„Тренд“: Битка за второто място на предстоящите избори между ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“
ГЕРБ и ДПС саботират правосъдната реформа. Затова не получаваме европейски пари по ПВУ
ГЕРБ: Без ротации в следващото правителство, край на експериментите
Календар
Популярни
- БългарияПреди 6 часа
„Тренд“: Битка за второто място на предстоящите избори между ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“
- БългарияПреди 5 часа
ГЕРБ и ДПС саботират правосъдната реформа. Затова не получаваме европейски пари по ПВУ
- БългарияПреди 2 часа
ГЕРБ: Без ротации в следващото правителство, край на експериментите