Connect with us

България

Благовещение е: християните почитат майката и грижата ѝ за децата

Публикувана

на

Днес е Благовещение. Народното поверие разказва, че в този ден лястовиците долитат, мечките се събуждат и змиите се появяват като знак, че зимата е свършила. Българите наричат празника още „Благовец“ или „половин Великден“.

Православната църква празнува в чест на благата вест, която Архангел Гавраил съобщил на Дева Мария – че ще роди Спасителя Исус. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.

По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Днес за нас обредните практики на Благовец са преди всичко богат извор на знания за митични вярвания, поверия и притчи, обогатили традиционната българска култура. Но за дедите ни Благовец бил

голям празник, „половин Великден“.

Всяка година Благовещение се празнува на 25 март.  У нас Благовещение е свързвано и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. По традиция на трапезата трябва да има риба, като обикновено тя се приготвя с ориз. Задължително се пече пита, която се маже с мед и се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните метат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Още един обичай се спазвал на Благовец: завързвало се възелче на забрадка, коланче или връвчица, която трябвало да се носи през цялата година, та да предпазва от уроки и „лоши очи“.

Хората вярват, че ако на Благовещение засадиш дърво, то ще роди много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината. Днес имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

Животновъдите дамгосват стадата си и правят резки на ушите на животните, за да могат да ги разпознават, но без да ги боли. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

Вярвало се, че в нощта срещу Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили голямо съкровище. При това точно на мястото, където са го заровили.

Духовете се появявали във вид на светла струя или мержелеещ се дим. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени ценности, но не били сигурни за точното място, обикаляли района и чакали знак. За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.

На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите. Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света.

Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Ева, Евангелина, Добрин, Добринка, Добромир, Добромира, Добрина и др.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни