Парламентът не започва работа по същество, но заплатите на депутатите растат, а средната за страната спада. Темата в студиото на „Твоят ден“ по Нова нюз коментираха математикът д-р Лъчезар Томов и журналистът Христо Николов.
7080 лв. е основната депутатска заплата. Ако народният представител е доктор, парите се увеличават с 5%, а ако членува в комисия, тя нараства до 8142 лв. Ако той има над 20 години стаж, месечното му възнаграждение скача до 10 195 лв. Всеки депутат взима приблизително 4500 лв. за странични разходи, общо близо 15 000 лева.
Месечните възнаграждения на председателя на Народното събрание и на премиера са по 10 973 лв., а това на президента – 14 160 лв. Уточнено е, че заплатите са брутни.
В същото време средната заплата у нас за първи път намалява на тримесечна база, сочат данни на Националния статистически институт.
„Основната депутатска заплата се изчислява като се умножи по три средната заплата за предходното тримесечие в обществения сектор. В него обаче влизат и всички работещи в бюджетния сектор, включително и общинската администрация. За последното тримесечие сметката показва, че тяхната заплата се увеличи с 1.5%, което не е нещо необичайно. Имало в случаи на увеличение с 18-19 на сто“, коментира Николов. „В публичния сектор има ръст, за разлика от частния“, уточнява д-р Томов.
Той пресметна, че за един ден, в който Народното събрание не произведе реални законопроекти и не гласува закони, държавата гуми средно 150 000 лв. в заплати на депутатите.
И БОГАТИТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ:
Ако обаче и тази седмица депутатите не успеят да изберат нов председател на НС, то те остават без най-милото си – заплатите. Колкото по-дълго тече първото заседание на НС и не може да се избере шеф на парламента, толкова повече ще се забави и изплащането на заплатите, защото то е свързано с конституирането на събранието и приемането на правилник. Това стана ясно от интервю по БНТ проф. Пламен Киров, специалист по конституционно право.
Екзотика е идеята парламентът да работи без председател, трябва да се чете конституцията и да се разбира какво пише в нея, каза проф. Киров.
Според него на първото заседание парламентът се открива от най-възрастния народен представител, полага се клетва и се пристъпва се към избор на председател и зам.-председатели. Това пише в конституцията.
„Тя не е договор между самоубийци, а и в НС не са под запрещение – да се съберат и да решат кой да е председател. Ако мислят, че ги е излъгал, да го махнат.
После парламентът приема правилник – там се формират парламентарните групи, докато няма правилник няма парламентарни групи. Конституирането на НС е дълъг процес. Докато няма ПГ няма процес на консултации. Ако не приемат правилник, не могат да си получат и заплатите.
Така че правилник трябва да се приеме. Не може да се отиде и на предсрочни избори, в НС могат да гласуват „за“, „против“ и „въздържал се“, обобщи проф. Киров.
vlastta.bg
