Българският манастир в Атон „Св. Георги Зограф“ отбелязва своята 1100-годишна история, в основата на която и до днес е молитвата на монасите за България и за добруването на народа ни. Макар и да не е от най-големите и най-богати манастири, той е един от най- посещаваните места в Света гора.
За живота на монашеското братство днес, за ктиторската мисия на родолюбиви българи и за опазването на светата ни обител там разказа банскалията Костадин Хаджитодоров.
Преди повече от 15 години Банско възстановява живата си връзка със Зографския манастир – като духовна потребност, исторически дълг и материална помощ. И до днес местната власт отделя голяма част от бюджета си за поддържането на сградите, за реставрационни дейности, за лечение на монасите, но най-вече за опазването на най-ценната книжнина, съхранила над хилядолетие най-ценните документи и книги от историята на страната ни. Групи от млади мъже и известни майстори всяка година отиват да помагат на братството.
След много спънки ще започне реставрацията и на най-внушителното крило на манастира, наречено банското крило, което е било съградено със средства на най-големия ктитор за всички времена Хаджи Вълчо, единият от братята на Паисий.
Библиотеката е реставрирана и обновена, а преди да бъде прибран на сигурно място оригиналът на „История славянобългарска“ дал чуден знак на монасите. “Библиотекарят разправяше, че когато решили да приберат и затворят („История славянобългарска“ – бел. ред.) тя просто се била вкоравила и не са могли да затворят страниците. Това е нещо и като символика“, разказа още Костадин Хаджитодоров.
“Тя (библиотеката) не е голяма, тя е същата както преди, но просто едни шкафове, които бяха съвсем ненужни преди там, сега са извадени и сложени на централна витрина на средата, но в нея има показани много неща. Има книги, които не се показват и може би умишлено, защото вече са патили навремето и за да се предотвратят подобни кражби и това, което е изложено, не е истинското. Направено е идеално копие“.
За разлика от други периоди, когато монашеството братство в манастира е било застрашително малобройно, сега е по-голямо и стабилно, разказва Костадин Хаджитодоров.
