Австрия вдига летвата за имигрантите: не знаеш немски – лишават от помощи

Да се трепеш с години в Австрия и да си лишен от помощ, защото не знаеш достатъчно немски – тази мярка създава усещане за несправедливост у стотици чужденци и те все по-малко се чувстват добре дошли в страната.

„Работила съм много, почиствала съм къде ли не“, спомня си с горчивина бивша чистачка. Изискването откъсва от нейния доход почти 150 евро жилищна помощ – над половината наем за апартамента й в Линц, на 180 км от Виена. Сръбкинята, пожелала анонимност, разказва пред АФП, че след 24 години работа в страната не е успяла да представи сертификат за езиково ниво, изискван вече от властите в провинция Горна Австрия, за да отпускат тези пари. „Няма как да ходя на курсове по немски, лесно се уморявам и не мога да се концентрирам“, обяснява 63-годишната бивша служителка, която вече е с призната инвалидност, лекува се от ред заболявания и не работи.

Жената смята да подаде жалба за дискриминация. Изпълнена е с решимост да оспори мярката, въведена през 2018 г. и показателна за по-строгия вече подход на Австрия – по примера на други европейски страни, към проблемите с имиграцията и интеграцията.

Те бяха централна тема по време на парламентарните избори през октомври 2017 г., довели на власт коалиция между десницата (Австрийската народна партия) и крайната десница (Австрийската партия на свободата), управлявала до май т. г.

Предсрочният вот на 29 септември за намиране на ново мнозинство едва ли ще смекчи политиката в тази сфера – консерваторите водят в проучванията и в съюз с националистите може пак да поемат властта.

Стабилността намалява

Критерият езиково ниво се прилага в момента само в северната провинция Горна Австрия. Но преди да падне от власт, правителството на Себастиан Курц прокара подобна разпоредба, според която от 2020 г. добрият немски ще е задължителен, за да се вземе в пълен размер минималният гарантиран доход (Mindestsicherung), отпускан на хората без средства.

„Трябва да се борим с бедността, а не с хората, страдащи от нея“, заяви в критичен коментар благотворителната организация „Каритас“, разтревожена какви ще са последиците от реформата за един уязвим контингент. Бившият канцлер Курц твърди, че иска „да спре имиграцията за сметка на социалната система“ и да засили мотивацията за изучаване на немски език.

Опозицията напомня в отговор, че през управлението му бяха намалени средствата за езиково обучение на новопристигналите. Коалицията премахна и възможността кандидатите за убежище да тръгват на курсове, преди да получат бежански статут, започна да експулсира повече отхвърлени кандидати.

Четири години след кризата с бежанците от 2015 г. кандидатите за убежище в Австрия вече са по-малко и проблемът с имиграцията не е тъй значим за избирателната кампания, както преди две години.

Но според анкета на седмичника „Профил“ 51.2 на сто от австрийците смятат, че през последните години „съвместното съществуване“ губи позиции в процъфтяващата страна с 8.8- милионно население. Приблизително всеки пети жител е роден в чужбина – или поне някой от родителите му, което е сред най-високите показатели за Европейския съюз.

Да се учиш или да работиш?

Новата мярка във връзка с жилищните помощи в Горна Австрия засяга над 3000 имигранти от страни извън ЕС, сочат данни на сдружението „Миграре“, съдействало вече на десетина от тях да я обжалват в съда. Без тази социална помощ „купувам само евтини неща, никакви дрехи, само храна за децата“, обяснява бившата чистачка, която гледа две внучки-тинейджърки.

Баща на семейство от турски произход е спечелил иск на първа инстанция с аргумента, че не е могъл да посещава курсове заради разпокъсано работно време. Провинциалните власти изглежда обмислят евентуални изключения. Крайнодесният заместник-губернатор, натоварен с жилищния въпрос, не отговори на молба от АФП за интервю.

Според Ханс-Юрген Крум, ръководещ обучението по германистика във Виенския университет, да се обуславя отпускането на социални помощи с езикови умения е контрапродуктивно и „явно вреди на интеграцията“. С тези тестове не биха се справили и „висок процент“ австрийски граждани, смята преподавателят.

vlastta.bg