Connect with us

България

Aтанасовден – зимата си тръгва

Публикувана

на

На 18 януари почитаме св. Атанасий Велики заедно с архиепископ Кирил – и двамата спасили християнството от арианството и несторианството.

Свети Атанасий е духовен наследник на св. Антоний. Роден е през 295 г. в бедно християнско семейство. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование св. Анатасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно – през 319 г. е произведен в свещенически сан -дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор през 325 г. в Никея. Година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Той се противопоставя на Арий и неговото учение. Противниците на официалната ортодоксална църква, чиито представител е св. Атанасий свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради което постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора, който на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутият свещеник е в изгнание се отдава не само на евангелска проповед, но и на житие описание. Пише житие на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане, здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него тя си отива. Затова на места празникът се нарича и „Среди зима“. Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата. На този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: “Иди си, Зимо“!

Празникът има и антипод – летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антоний, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и ги раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта. Ако нямали се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.

В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Таско и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
Advertisement