На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е наричан от народа Антоновден.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.
Една легенда разказва за двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
Антоний е роден около 250 година в Египет. През своя живот той прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които той говори с часове.На 104 години излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира и е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Празникът е познат и като Лелинден: име за означаване на болестта – леля – чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята“ – чумата, болята. В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени.
В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората.
Името Антон произхожда от гръцката дума „анто“, което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
На днешния ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Антония, Донка, Тони.
Както на всеки празник, на Антоновден има определени трудови забрани. Жените не трябва да плетат, да шият и да предат. И въобще да не пипат вълна, защото според народното вярване чумата спи във вълната и може да се събуди. Поверието гласи още, че мъжете не бива да впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави.
На трапезата в никакъв случай не бива да присъстват определени варива – като например боб, леща, царевица, за да не се разболяват децата. Традиционно на масата за празника се слагат печено свинско месо, баница, мед и орехи. Както е типично и за други празници от календара – месят се специални обредни хлябове.
vlastta.bg
