На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен просто като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници, тъй като почита първият призван от Иисус Христос.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.
Празникът е силно застъпен и в народните вярвания. В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, к ойто живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
На този ден като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали“ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“. Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве. С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.
Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.
Ha Aндpeeвдeн xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo? Щe имa бoгaт ypoжaй.
Имен ден на 30 ноември празнуват Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.
vlastta.bg
