На 30 ноември Светата Църква чества паметта на Свети апостол Андрей Първозвани.
В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревдън, Дрейовден или Мечкинден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.
B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Ha Aндpeeвдeн xopaтa cлyшaли вoдaтa в ĸлaдeнцитe и в зaмpъзнaлитe peĸи. Aĸo пoд лeдa вoдaтa e тиxa, тo зимaтa щe бъдe xyбaвa. A aĸo e шyмнa – тoвa e нa cтyд и виeлици. Aĸo нa Aндpeeвдeн имa cняг, зимaтa щe бъдe мpaзoвитa и cтyдeнa. Cтyдeнo, нo cлънчeвo? Щe имa бoгaт ypoжaй.
Преданието..
Андрей стоял на брега на река Йордан, когато св. Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий“ (Йоан 1:36). Като чул тези думи Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“ (Йоан 1:41) и го довел при Христа. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат.4:19). От тогава те навсякъде вървели след Спасителя и били очевидци на Неговите чудеса, смърт и Възкресение.
След Възнесението Господне и слизането на Светия Дух, когато апостолите се разделили по всички краища на света да проповядват Словото Божие, на апостол Андрей се паднали северните страни. Той обиколил всички градове на край Черно море, включително и Одесос (Варна) и днешното Царево. Също така посетил Армения и Грузия, планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днешният Сухуми). Първият руски летописец Нестор е записал предание, че светият апостол стигнал по река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се качил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна“.
В град Синоп на Черно море, Свети Андрей проповядвал заедно със Светите апостол евангелист Матей. Тук двамата Христови ученици претърпели ужасно гонение от юдеите, които наклеветили апостолите пред властта. Те били затворени в тъмница, били ги до смърт и изхвърлили извън града. Но свети Андрей се върнал в града, продължил своята проповед и обърнал мнозина към Христа.
Обхождайки градовете на Гърция, вече в преклонни години, той стигнала до град Патра. Много от жителите като чули евангелската проповед оставили идолите и се обърнали към истинския Бог. Управителят на града, Егеат, се разгневил и започнал да принуждава повярвалите да принесат жертва на боговете, начело със Свети Андрей. Светият апостол останал непреклонен и жестокият управител заповядал да го хвърлят в тъмница. Християните, като узнали за затварянето на своя любим учител, с плач обкръжили тъмницата и искали да го видят. Апостол Андрей направил кръст и вратите сами се отворили пред християните. Те влезли и светецът се молил и беседвал заедно с тях, като ги помолил християните да не пречат на неговото мъченичество. Той прекарал цяла нощ в молитва и беседа с тях, след това благословил всички, разпуснал ги и с кръстно знамение отново заключил тъмничните врати.
На другия ден Егеат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му да се подчини, управителят отначало заповядал да го бият, а после го осъдил на кръстна смърт. За да продължи страданията му, наредил не да го приковат, а да го привържат към кръст във формата на Х. От него светият апостол продължил да поучава обкръжилите го християни и се стараел да ги успокои. Егеат се уплашил от вълнението на хората и се съгласил със желанието им да снемат Андрей от кръста. Светият апостол обаче отказал и предал Богу дух като мъченик. Това станало на 30 ноември 60 г. А след няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и дъщеря му повярвали в Христа и до края на живота си поддържали гроба на светеца
При император Констанций в IV век мощите на свети Андрей били пренесени от Патра в Цариград. През 1208 г. кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи. Там те почиват и досега. Честната глава на свети Андрей била в Рим. През 1964 г. тя била предадена от Ватикана на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения.
Светецът покровителства Шотландия, Русия, Сицилия, Гърция, Румъния,градовете Амалфи в Италия и Луква в Малта), както и армейските рейнджъри, моряците, рибарите, търговците на риба, плетачите на въжета, певците. Х- образният „Андреевски“ кръст присъства във флаговете на Шотландия и руския военноморски флот.
Според народните вярвания с деня на Св. Андрей започва нарастването на деня. На трапезата трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Дешо, Дешка.
vlastta.bg
