Независимо какво се случва, колкото и да те нараняват, обичай „врага“ си. Любовта е единственото средство, което може да въздигне паднала Душа и да я трансформира, насочвайки я към ИСТИНАТА.
„Двама велики тенори – ПЛАСИДО ДОМИНГО от Мадрид и ХОСЕ КАРЕРАС от Каталуня, през 1984 г. поради политическите настроения в страната се карат и стават врагове. Конфликтът е толкова дълбок, че дори в договорите, които певците сключват, има клауза, че в която и да е държава по света да се провежда концерт, всеки от тях ще пее само ако другият не бъде поканен.
През 1987г. Карерас се разболява тежко и му е поставена нелечима диагноза.
Цената на лечението оказва силно влияние върху финансовото му състояние. Когато финансите му са почти изчерпани, той научава за фондация в Мадрид, чиято дейност е насочена към подпомагане на хора, страдащи от коварната болест.
Благодарение на помощта на фондация „Хермоса” Карерас побеждава болестта.
Той отново е на сцената, започва да получава високи хонорари и решава да участва в работата на фондацията. Когато се запознава с документите, с изненада установява, че Пласидо Доминго е основател на “Хермоса“, основен спонсор и президент. Карерас също научава, че тази фондация е създадена от самото начало специално за подкрепа на болния певец. Пласидо Доминго пожелава да остане анонимен, защото не иска да обиди чувствата на Карерас, който никога не би се обърнал за помощ към врага си.
Удивителна и трогателна среща, напълно неочаквана за Пласидо Доминго, се състояла на един от концертите в Мадрид.
Хосе Карерас прекъсва представлението и смирено коленичил в краката на Доминго, пред цялата публика го моли за прошка и му благодари. Пласидо го вдига и го прегръща. Това е началото на едно прекрасно приятелство между двама велики певци. Когато репортер пита Пласидо Доминго защо създава фондация “Хермоса“ за своя враг и удължава живота на единствения изпълнител, който може да се сравнява с него, отговорът е кратък и категоричен:
“ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА ЗАГУБИМ ТАКЪВ ГЛАС…”
