ПАМЕТНАТА БИТКА НА НАРОДИТЕ – 10 ноември 1444 г.
„Трещене, звънтене от двете страни, писъци на умиращи, дъжд от стрели…“ В средата на 15 век България става арена на яростен сблъсък между Кръста и Полумесеца. Султан Мурад II настъпва към Европа. Последният кръстоносен поход на Антиосманската коалиция за прогонване на азиатските завоеватели от Балканите се води на българска земя.
Героят на битката е крал Владислав III Ягело – на 10 години коронован за крал на Полша, на 16 г. – за крал на Унгария, Велик княз на Литва, останал в историята с името „Варненчик“. Водачът на последния кръстоносен поход срещу османското нашествие на Балканите. Загива трагично на 20, заедно със своите рицари и цялата си армия. Направил Варна прочута със смъртта си.
„Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо! Нека се бием храбро и да почетем оръжията си!“ Младият крал дава заповед за настъпление и се спуска напред, съсичайки всичко по пътя си. Стигнал до високите щитове на еничарите и с геройска решителност се врязал в редовете им. Заобиколени от всички страни кралят и неговите рицари се борели отчаяно и когато Владислав се намирал само на няколко крачки от султана – стар еничарин посякъл коня му, свалил краля и с един замах отрязал главата му. Главата на краля, набучена на върлина, била разнасяна из Гърция и Мала Азия като трофей.
