Историята на разделението в исляма на сунити и шиити

Битката при Кербала се отбелязва всяка година с 10-дневен период всеки месец мухарам от шиитите и от алевитите (ислямско религиозно течение представено в Турция, Близкия изток (Сирия и Ирак), Балканите и малки групи в северозападен Иран. Макар че се смятат за мюсюлмани, алевиите са разглеждани от сунитите като еретици поради култа им към Али ибн Абу Талиб и семейството му и особените им обичаи и ритуали). Честванията кулминират на десетия ден, известен като деня на Ашура. Шиитите мюсюлмани отбелязват тези събития с публичен траур, публични процесии, организиране на меджлиси, удряне на гърдите и в някои случаи самобичуване и самонарязване.

Сунитското и шиитското течения на исляма имат свои доктрини, вярвания и развити духовни школи. И при сунити, и при шиити има както светски настроени, така и много по-крайно настроени фундаменталисти. Шиитите приемат Али и следващите водачи за имами. Те вярват в 12-те имама, последният от които е изчезнал през девети век в Ирак. Някои от шиитите очакват неговото завръщане като Махди, т.е. месията, чието пристигане ще означава края на света. Шиитите също така имат духовна йерархия.

Сунитите обаче приемат себе си за ортодоксалния и традиционен клон на исляма. Названието им идва от „суна“ – традиция. Те славят всички пророци, споменати в Корана, особено Мохамед. Всички следващи мюсюлмански водачи обаче не са признати от сунитите.

Сунитите признават властта на Бога и в материалния свят, което при някои включва дори и обществената и политическата сфера. Шиитите пък ценят мъченичеството и саможертвата.

Над 85% от всичките милиард и половина мюсюлмани по света днес са сунити. Те живеят в арабския свят, както и в Турция, Пакистан, Индия, Бангладеш, Малайзия и Индонезия. Шиитите са мнозинство само в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан. Саудитското кралско семейство, което следва строгата и консервативна сунитска школа Уахабизъм, контролира светите места за сунитите – Мека и Медина. Светите места за шиитите са Кербала, Куфа и Наджаф в Ирак.

Саудитска Арабия и Иран, които са доминиращите сунитска и шиитска сила в Близкия Изток, често са на противоположни позиции в регионалните конфликти. В Йемен шиитските бунтовници от север хути се опитаха да свалят доминираното от сунити правителство и това доведе до тежка гражданска война. Войната предизвика сунитите от Саудитска Арабия да оглавят коалиция, която да подкрепи правителството. В Сирия мнозинството от хората са мюсюлмани сунити, но шиитската секта алауити на президента Башар Асад доминира правителството. А в Ирак разногласията между воденото от шиити правителство и сунитските общности подпомогнаха настъплението на радикалната групировка „Ислямска държава“.