Атентатът срещу Н.В Борис lll е извършен на 14 април 1925 от група комунисти(Васил Икономов,Васил Попов, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак.
За щастие на българското общество, царят успява да се спаси, но загиват пътуващиге с него проф. Делчо Илчев и главен ловджия Петър Котев.
Има няколко версии за подготовката на атентата. Според едната, отвличането на Н.В е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически престъпници.
Според другата, предателите към короната са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него.
Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата.
На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и граждани се струпват пред двореца, за да подкрепят Негово Величество Борис lll.
В кореспонденция на английския вестник „Таймс“ от София, на 15 април четем: „Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма „Св. Александър Невски“ от благодарност за спасяването на Негово Величество Борис lll.“
Няколко дни по-късно, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият терористичен акт в историята на България.
Статия от вестник след покушението:
„Царят и спътниците му потеглили за София към 10 ч. По пътя, на около 12 км от Орхание, близо до завоя, от който почва нанагорнището на Арабаконашкия проход, те настигнали пътнически автомобил. Едва автомобилът на Царя изминал 200 метра от пътническия по завоя, един разбойник, въоръжен с пушка в ръце, излиза на шосето, извиква „Стой!“ и стреля срещу автомобила, като убива царския ловец Петър Котев. В тоя момент шофьорът изгубва равновесие и пада от автомобила. Тогава Царят през трупа на мъртвия ловец хваща кормилото, иначе автомобилът би полетял в близката пропаст. Царят почва да манипулира с кормилото на автомобила, който се сблъсква с близкия телеграфен стълб. Стълбът бива повален на земята, жицата се обтяга и в това време са изхвърлени намиращите се в автомобила навън.
Ротмистър Стаматов, окопитил се веднага, заляга до автомобила и открива огън. Намиращият се на пътя разбойник пада на земята, преструвайки се на убит. При падането си извиква:
Срещу автомобила тогава се хвърлят три бомби, от които две експлодират, а едната е била намерена после неексплодирала. Експлодиралите бомби са направили автомобила на решето.
След като Царят е бил изхвърлен навън, той поема назад по канавата на пътя, движейки се покрай скалите. Около него са плющели куршуми. Стреляло се е вече от двете страни на завоя. Движейки се по канавата на осето, от носа на Царя протича кръв, която го изцапва. Нараняването сам Царят не знае на какво да го отдаде: дали на одраскване от храстите, от парче от скалите, или от леко одраскване от куршум.
Докато Стаматов стрелял, Илчев се дръпнал малко назад, спира се и започва и той да стреля, но карабината му по едно време прави засечка. Тогава той излиза прав на шосето и почва да вика по разбойниците:
– Мерзавци! Престанете! Какво правите?!
Напразно Стаматов го викал да дойде при него и да залегне до автомобила. Най-после Илчев се прибира при него и заляга зад автомобила.
Какво става с Царя? Той пресреща пътническия автомобил и го спира. Пътниците, виждайки го окървавен, първоначално го сметнали за нападател и започнали да бягат. Двама-трима толкова далече избягали, че сетне при връщането на пътниците в автомобила не могли да бъдат намерени. Царят успокоява пътниците и се връща с тях в Орхание. Из пътя автомобилът се поврежда, та е станало нужда да спира и се отстранява повредата. В Орхание Царят уведомява властите, телефонира в София да му пратят автомобил и се връща обратно с пътническия автомобил, натоварен с 30 войници.
Ротмистър Стаматов през това време непрекъснато е водил престрелка с разбойниците. Като му останали два куршума, решава да се оттегли. Подканя Илчев да го последва. Но последният не отговаря.Тогава едва Стаматов вижда, че Илчев е убит.“
