На днешната дата през 1943 г. в София умира цар Борис III.
Роден на 30 януари 1894 г., той е първороден син на княз (от 1908 г. цар) Фердинанд I и княгиня Мария–Луиза Бурбон –Пармска.
Завършва пълния курс на Военното училище (1912) и Военната академия в София (1915).
Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като офицер за свръзка с Главната квартира на българската войска, а през Първата световна война (1915 – 1918) е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия.
След абдикацията на цар Фердинанд І се възкачва на престола (3 октомври 1918) и става върховен главнокомандващ на Българската армия.
През октомври 1928 г. е произведен генерал от пехотата.
Успява да преодолее последиците от ограниченията на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) и превъоръжава армията с модерно оръжие.
В началото на Втората световна война (1939 – 1945) се придържа към курс на неутралитет. С подписването на Тристранния пакт (1 март 1941) открито въвлича България във войната на страната на Германия и нейните съюзници, но не изпраща войски на Източния фронт.
Има основна заслуга за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта.
В началото на 1943 г. прави опити за установяване на контакти с Англия и САЩ, без да променя политиката на страната спрямо Германия.
Кавалер е на военен орден „За храброст“ I степен, III степен 1 клас, III степен 2 клас и IV степен 2 клас.
