Connect with us

Свят

75 години от варварската бомбардировка и унищожението на Дрезден /видео/

Публикувана

на

Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на града, пише немският романист Герхард Хауптман

„Дрезден сега бе като повърхността на Луната – само минерали“, пише Кърт Вонегът в романа „Кланица 5“, след като градът е бомбардиран със запалителни бомби в края на Втората световна война. През февруари 1945 г. Вонегът е военнопленник в Дрезден, когато източногерманският град е унищожен.

„Дрезден бе един голям пламък“, пише той. Впоследствие хората използват израза „като Дрезден“, за да опишат някой ужасяващ пожар и всеобхватно унищожение. Немският романист Герхард Хауптман казва: „Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден“.

Операция Гръмотевица (Thunderclap) започва на 13 февруари 1945 г.

Тогава от базите си във Великобритания излитат 245 четиривитлови бомбардировачи тип „Ланкастър“. Целта им е градът на Елба. По онова време Дрезден е населяван от 630 000 души, но в него има и стотици хиляди бежанци. В 21.39 ч. започват да вият сирените. Първият рейд е осъществен изцяло от група №5. За 23 минути британските бомбардировачи хвърлят 3000 високоексплозивни, 250 осветителни и 4000 запалителни бомби над града, наречен „Флоренция на Елба“.

Центърът на града е обхванат от огнена буря и е изпепелен. Огнената стихия е толкова силна, че някои британски пилоти докладват, че виждат Дрезден в пламъци от 320 километра разстояние и височина от 6700 метра. След три часа следва втори, по-голям рейд.

След втората въздушна атака огнената буря придобива колосални размери.

На 14 и 15 февруари стотици самолети на британските Кралски ВВС и силите на САЩ продължават с дневни атаки. Десетки хиляди са убити, запалителните бомби опожаряват 25 хиляди жилища и създават огнена буря, унищожила 90 на сто от центъра на града. 15 квадратни километра от Дрезден са изравнени със земята.

Когато близо 4000 тона високоексплозивни и запалителни бомби се стоварят върху град със средновековна архитектура, резултатът е умопомрачителен. След като бомбардировката започва и първите сгради се подпалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора излизат на открито, но там ги застига огнената буря. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. За тези в центъра на града няма път навън – всички улици са или заринати сотломки или преградени от огнена стена. Те се събират на големи групи на открити места – площади и малки паркове, с надежда да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря въздухът се нажежава, достигайки невероятните 1500 градуса. Температурата убива всички, като разтопява плътта им и буквално ги изпарява. Това е и причината, поради която броят на жертвите не може да бъде установен с абсолютна сигурност. Според данните от противостоящите във войната страни, те варират между 25 хиляди и няколко стотин хиляди.

Операцията се ръководи от един човек – Артър Харис, главнокомандващият на британските кралски ВВС. През 1947 г. в автобиографичната си книга той пише: „Знам, че разрушаването на толкова голям и красив град на този късен етап от войната смятат за ненужно дори много хора, които признават, че нашите предишни атаки са напълно оправдани, като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че много по-важни от мен самия хора смятаха нападенията върху Дрезден за военна необходимост.“

Британски и американски експерти винаги са поставяли под въпрос мита за невинността на Дрезден и са настоявали, че е имало основания градът да бъде бомбардиран. Дрезден е бил не само нацистки бастион, но и ключов транспортен възел и град, в който се намирали важни производства на въоръжения.

Хелма Орос, която е била кмет на града посочва: „В Дрезден са се произвеждали оръжия, имало е лагери за хора, полагали принудителен труд. Това не е било тайна за никого, правело се е открито, всички са виждали“.

Критиците на операцията дават друго обяснение. Те цитират план за всяване на хаос на източния фронт с методите на зоновото бомбардиране. Унищожаването на няколко големи и пренаселени източногермански града трябва да доведе до поток от бежанци, които да задръстят пътищата и по този начин да затруднят придвижването на войски от и към фронта. Операция Гръмотевица превръща страданията и смъртта на невинните в част от военната стратегия. За пръв път цивилните граждани са използвани като материал за запълване на пътища и създаване на хаос.

Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Общо 3907 тона бомби са хвърлени над града.

Германия капитулира 3 месеца след атаката над Дрезден.

През 2005 г. символът на града – емблематичната църква Фрауенкирхе, разрушена при бомбардировките и построена отново от руините – единствено с частни дарения, е преосветена. Преди това са възстановени всички исторически и архитектурни забележителности и днес градът отново сияе в цялата си барокова красота.

Днес в Дрезден живеят над половин милион души. Градът е столица на провинция Саксония. От обединението на Германия, той се управлява от консерваторите на канцлера Ангела Меркел.

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

август 2020
ПВСЧПСН
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31 
Advertisement