България
59 години от построяването на Берлинската стена
Кой е издал нареждането за построяването на Берлинската стена? Основателят на ГДР Валтер Улбрихт или шефът на Кремъл Никита Хрушчов? Светлина върху този въпрос хвърля един новооткрит съветски документ.
На 13 август 1961 Берлин осъмва разделен
Те са се познавали още от Сталинград, където през 1942 са се сражавали на една и съща страна. Синът на украински миньор е организирал отбраната на града срещу войските на Вермахта, докато германският изгнаник е призовавал по високоговорителя своите сънародници да сменят фронтовете. Това са проверени факти, както е доказано също, че двамата никога не са се обичали – импулсивният Кремълски диктатор Никита Хрушчов и предвидимият основател на ГДР Валтер Улбрихт. Това не пречи двамата да са били близки съюзници по времето, когато в един и същ период са определяли съдбата на своите народи.
Дали зловещият граничен режим е дело на Валтер Улбрихт?
Чия е идеята за „железния обръч около Берлин“?
Кой от двамата обаче е отговорен за това, че на 13 август 1961 година Берлин осъмва разделен със стена? Чия е била идеята, една част от бившата столица на Райха да бъде опасана от дълго 165,7 км заграждение от бетон, бодлива тел, наблюдателни кули и системи за автоматично откриване на огън?
Никога преди това един режим не е заграждал собствения си народ. Който след това е дръзвал да напусне ГДР, той е рискувал живота си. При опит да преодолеят Берлинската стена са загинали най-малко 136 души – застреляни от гранични полицаи, разкъсани от мини или просто удавени във водите на река Шпрее.
Дали този зловещ граничен режим е дело на Улбрихт, загрижен от това, да не се обезлюди неговата държава на работниците и селяните, както са свидетелствали по-късно бивши съветски дипломати в Берлин? Или все пак изграждането на стената е наредено от Хрушчов – шефът на единствената източна суперсила?
От години историци се опитват да си отговорят на този въпрос. Днес те изглеждат много близо до истината, която може би се крие в един документ, открит наскоро в Москва от Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен.П
Нелепи аргументи
Става въпрос за неизвестен досега протокол от проведен разговор между Хрушчов и Улбрихт на 1 август 1961 година. Тогава усилено вече вървяла подготовката за строителството на стената. От протокола става ясно, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на „железен обръч около Берлин“. Аргументите му – много инженери били напуснали ГДР и срещу това трябвало да бъде сторено нещо.
Тогава Студената война била в разгара си и двамата другари не се съмнявали, че изходът от нея ще се реши в Германия. Но сметките им за бърз икономически възход на ГДР, която трябвало да изпревари Западна Германия до 61-62 година, просто не излезли. Улбрихт хвърлил вината за това върху Полша и България, които не изпълнявали задълженията си да доставят въглища и стомана. На този фон Хрушчов посъветвал Улбрихт да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения.“ Според Хрушчов гражданите на демократичната република щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони…
И след това близо три десетилетия Берлинската стена разделя Изтока и Запада, като се превърна в символ на разделението на Европа на съветска и западна сфера на влияние след Втората световна война.
155 километра бетон и бодлива тел
Комунистическата власт в Източна Германия, поддържана от СССР, издига Берлинската стена от август 1961 г., за да спре потока от източногерманци към демократичния Запад.
155-километровата преграда обгражда Западен Берлин, който се превръща в анклав в Източна Германия. 43 километра преминаваха през вътрешността на разделения град. Бетоните блокове са с височина 3,6 метра и представляват 106 километра от стената, останалата част е от бодлива тел.
7000 войници
Тежкa охрана на ничия земя, известна като „ивица на смъртта“, по източната страна на Берлинската стена. Повече от 7000 източногермански войници с 302 стражеви кули и 20 бункера е имало по стената. През нощта са пускани силни лампи на всеки 30 метра, най-осветената част в Берлин. Също е имало алармени системи, окопи, бодлива тел, кучета и устройства за автоматична стрелба при опит за бягство.
Западен Берлин като остров
Западен Берлин е разглеждан като остров в червено море на комунизма. Стената е разделяла града, включително улици, жилища и площади. Общо 5075 души успяват да избягат през стената (при повече от 100 000 опита).
Когато през есента на 1989 г. хората излязоха по улиците, те рискуваха собствената си свобода
Граничният пункт „Чекпойнт Чарли“
Днес „Чекпойнт Чарли“ е голяма туристическа атракция. На стената е имало официално седем пропускателни пункта. Най-известният е „Чекпойнт C „, наричан от западните войници „Чекпойнт Чарли“. Бил е в центъра на Берлин, в сектор, охраняван от американските войски. През октомври 1961 г. възниква напрежение на пункта, когато американските и съветските танкове се изправят един срещу друг за няколко часа заради спор около опит на американския дипломат Алън Лайтнър да посети Източен Берлин. Година по-късно граничната охрана на източната страна на пункта застрелва 18-годишния Петер Фехтер при опит да избяга на Запад. Той е оставен да умре под бодливата тел пред погледите на минувачи и журналисти.
Тунел 57
Около 140 души умират при опит да избягат между 1961 и 1989 г., според Berlin Wall Memorial. Най-успешният път за бягство е Тунел 57, прокопан от студенти от Запада в мазето на изоставена пекарна, който води на Изток. През октомври 1964 г. 54 източногерманци използват 140-метровия тунел, за да избягат.
Един от най-невероятните начини на бягство е през август 1988 г., когато четиричленно семейство успява да избяга на Запад с малък селскостопански самолет над стената.
Последният опит за бягство през стената прави Винфрид Фройденберг през март 1989 г. Мъжът прелита с балон над нея, успява, но при приземяването в Западен Берлин загива.
„Аз съм берлинчанин“
Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин“) е цитат от реч на американския президент Джон Ф. Кенеди, произнесена на метри от стената в Западен Берлин на 26 юни 1963 г. Този цитат се превръща в най-известното послание за солидарност към източногерманците.
Друга известна реч е на американския президент пред Бранденбургската врата. Президентът Роналд Рейгън призовава тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов през 1987 г.: „Г-н Горбачов, разрушете тази стена!“.
2 г. по-късно започват да падат комунистическите режими в Източна Европа, а на 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена.
Стефан и Марин Димитрови са се срещали многократно с Бойко Рашков в МВР
Шах с пешката за шефа на НЗОК: Михайлов оттегли оставката си, но НС я гласува
Пеевски „нареди“: Президентът веднага да подпише указа за външния министър (Видео)
Невиждан от 75 години порой в ОАЕ, наводнения в Дубай (Видео)
