58 години от издигането на Берлинската стена, най-зловещия символ на тоталитаризма /снимки/

Берлинската стена/Berliner Mauer/служи за граница между Германската демократична република и Западен Берлин от 13-ти август 1961 до 9-ти ноември 1989 г. Тя разделя западната част на град Берлин от цялата територия на ГДР и от източната част на града.
Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.

След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ.

На 13 август 1961 г. в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин. През нощта към границата между Западен и Източен Берлин се насочвавойска, която блокира всички гранични участъци в чертите на града. Линиите на метрото също са разделени на западна и източна половина. Първоначално е опъната бодлива тел, а по-късно съоръжението е направено от бетон. Неговата цел е да предотврати бягството на източноберличани и масовото изтичане на специалисти към по-привлекателната и развита Западна Германия.

Изградена е от метална мрежа – 66,5 км, сигнални ограждения под високо напрежение – 127, 5 км; 105,5 км ровове, противотанкови укрепления и 302 стражеви вишки. Използваните за строителството й бетонни блокове са 45 хиляди.

Край пропускателните пунктове от двете й страни през всичките години на съществуването й на пост стоят танкове: от едната страна – съветски, а от другата – американски.

При опитите за бягство зад стената са загинали над 125 човека, като точният брой на жертвите и до днес остава неизвестен. Знае се само, че около 5000 души са успели да преодолеят това мракобесно препятствие. Най-известните случаи са – масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство.

Под влиянието на масовите демонстрации и протести, на 9 ноември 1989 г. правителството на ГДР премахва ограниченията за контакти със Западен Берлин. В този ден са огласени новите правила за влизане и излизане от страната. Съгласно приетите решения, източногерманските граждани могат да получат визи за посещение в Западен Берлин.

Но хиляди не дочакват посочения срок и вечерта на 9 ноември се струпват край стената. Граничарите, които все още не са получили заповеди, се опитват първо да отблъснат тълпата, използвайки водни оръдия, но след това отстъпват на масовия натиск и се принуждават да отворят границата.

На следващия ден – 10 ноември 1989 г., около Бранденбурската врата страстите не стихват. Жителите на едната част на Берлин се опитват да съборят стената. Помагат им живущите от другата страна на града.

Случващото се превръща във всенароден празник!

На 1 юли 1990 г. пограничния контрол напълно се отменя. За периода януари – ноември 1990 г. всички съоръжения по границата са премахнати, с изключение на отрязък от 1,3 км, който е оставен като паметник на един от най-популярните символи на студената война.

28 години по-късно части от Берлинската стена има пръснати по целия свят. Парчета от нея например са изложени за продажба в малко градче до Берлин на 8 ноември 2013 г.