41500 българи са подали заявления за оставане във Великобритания след Брекзит

Заявления пред британските власти, че искат да продължат да живеят във Великобритания и след Brexit, вече са подали 41 500 българи. Те са кандидатствали за така наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските граждани да останат легално в Обединеното кралство и след като то вече няма да е част от ЕС.

Това поставя страната ни на първо място сред държавите, чиито граждани много бързо са започнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация, пише „24 часа“.

Въпросните заявления са подадени само за два месеца и се равняват на около 42% от 100-те хиляди пълнолетни българи, за които британските власти имат сведения, че се намират на територията на страната.

И макар числото на кандидатствалите да е внушително и да е колкото населението на град Видин, българските дипломати в Лондон са притеснени, че има още много сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са започнали да провеждат серия от срещи, чиято цел е да стигнат до максимален брой наши граждани в Англия.

Опасенията им са, че освен 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и много други, за които британските власти дори не подозират. Голяма част от тях работят и живеят нелегално при сънародници и в един момент това може да се окаже сериозен проблем за тях след Brexit и да бъдат депортирани.

При една от срещите си с представители на местната власт в Северен Лондон българският посланик Марин Райков е бил информиран, че 80% от нашите граждани там са толкова неграмотни, че дори не могат да си вземат полагащите им се помощи. Когато ги питали за адрес, те посочвали с пръст посока. Децата им в училище не говорели нито английски, нито български и интегрирането им било изключително трудно.

Ще продължат и информационните срещи на служители на посолството с български граждани. До момента вече е имало 28 такива събирания.

“Много от нашите сънародници смятат, че Brexit няма да се случи, и отлагат да кандидатстват за статут за уседналост, което е грешна стратегия. Първо го правеха, защото не им се плащаше таксата от 65 паунда. След като тя бе премахната, продължават да изчакват, за да видят какво точно ще се случи”, обясни българският консул в Лондон Мария Ангелиева.

Според нея обаче не е добре да се чакат последните месеци от огласените срокове за кандидатстване, тъй като британските власти може да поискат допълнителни сведения и документи, удостоверяващи, че лицето е живяло на територията на Великобритания през последните 5 г. и процедурата да се забави.

А след Брекзит settled status ще е необходимо условие за много неща, сред които започване на работа, наемане на жилище, получаване на медицинско
обслужване и социални помощи.

По принцип Великобритания е обещала да даде възможност на европейските граждани да кандидатстват за статут на уседналост до 30 юни 2021 г., но само ако има сделка с ЕС за Brexit, което изглежда все по-малко вероятно. Ако се получи раздяла между Лондон и Брюксел без споразумение в края на октомври, каквито са към момента плановете, срокът за кандидатстване ще бъде намален с половин година и ще е до края на 2020 г.

Право на статут на уседналост имат всички европейски граждани, които в продължение на 5 последователни години са пребивавали във Великобритания. За пенсионерите необходимият срок е 3 г., а за лицата с трайна неработоспособност – 2 г. Ако са били по-кратко, ще трябва да подадат заявление за временен статут на уседналост (pre-settled status) и след като натрупат необходимото време, да кандидатстват отново.

Settled status ще е необходим и за българските деца на Острова, за да ходят в детска градина, училище и да бъдат лекувани безплатно. Така че родителите, след като уредят своя статут, трябва да кандидатстват за разрешително и за тях.