Connect with us

България

54 години след смазването на Пражката пролет

Публикувана

на

На 21 август 1968 година войските на Варшавския договор нахлуват в Прага и слагат край на „социализма с човешко лице“. 50 години по-късно свидетели на времето и историци разказват за събитията.

В нощта на 20 срещу 21 август 1968 година войските на Варшавския договор потушават „Пражката пролет“ по заповед на КПСС. В потушаването участват половин милион войници, предвождани от танкове на съветската армия. Така приключва мечтата за един демократичен социализъм с човешко лице, базиран на свободата и преди всичко на свободата на мненията. Още в началото на 1968 година журналистите игнорират цензурата на чехословашката комунистическа партия. Алексъндър Дубчек отменя цензурата. Шефът на чехословашката комунистическа партия залага на един свободен и демократичен социализъм с надеждата, че Москва ще допусне пражкия път. Още повече, че чехословашките комунисти искат да останат в доминирания от Съветския съюз Източен блок. Но по-голям е страхът, че ако се допусне повече свобода в Прага, това може да сложи край на господството на комунистическите партии в съседните държави.

Роланд Берауер прекарва тази нощ в палатка от младежки лагер над река Вълтава близо до Прага. „Видяхме бронираните коли да преминават покрай нас и да се отправят към центъра на града“, спомня си днес 82-годишният Роланд Берауер. В онези години той се присъединява към екипа на един вестник на бойскаути. А това, че вестникът публикува напълно свободно, е резултат от Пражката пролет. Редакционният екип се настанява в една палатка, оборудвана с пишеща машина, принтер и фотокамера. Роланд Берауер е фотографът. Той съобщава на екипа за настъпването на войските и призовава колегите си да скрият редакционната техника. „На мен не ми остана друго, освен да взема камерата и да отида в града.“ Берауер заснема деня на окупацията от войниците на Варшавския договор. Около сградата на радиото се разнасят изстрели. Роланд Берауер се скрива в един магазин за бои. Вижда как съветски войници разстрелват демонстранти пред главния вход на радиото. „Беше ужасно. Не мога да забравя този ден. Видях как танковете прегазиха мечтите.“ Няколко месеца по-късно реформаторът Александър Дубчек е свален от власт.

Нови досиета в архивите на ЩАЗИ

Споменът за този ден още е жив в Чехия, казва историкът Ондржей Матейка. Заместник-директорът на института за изследване на тоталитаризма в Прага е партньор на службата за досиетата на ЩАЗИ. Той смята, че изясняването на събитията от 1968-ма година е актуално и днес. Най-малкото, защото от архивите на бившите тайни служби на Чехословакия и другите социалистически братски страни изникват все нови и нови документи. Най-вече източногерманската ЩАЗИ наблюдава много внимателно реформите в Прага от пролетта на 1968 години и събира снимки и информации от нещатни сътрудници. „За първи път тук е документирано, че тайните служби на една приятелска нация си присвояват правото да шпионират гражданите на друга държава“, казва Оливер Щрюбинг от Берлинския архив, където се съхраняват хиляди снимки от събитията в Прага.

Нещо повече: след потушаването на Пражката пролет агентите на ЩАЗИ работят като „експерти“ в Чехословакия. През следващите две години всички тайни служби от Източния блок разполагат в страната свои агенти, за да бъде подсигурено господството на комунистическите партии. Историците, отговорни за досиетата на тайните служби от двете столици на бивша Чехословакия (Прага и Братислава), са убедени, че миналото хвърля своите сенки и до днес. За първи път миналата година те публикуваха документи, от които става ясно, че от 1982 година сегашният чешки премиер Андрей Бабиш е бил нещатен сътрудник на чехословашките тайни служби. Той заведе дело за клевета, но неговата жалба срещу историците беше отхвърлена.

Незавършено преодоляване на миналото

„Бабиш постоянно повтаря думата лъжа“, казва Петр Питхарт. Той е бил премиер на чешката част от Чехословакия в преходния период след падането на Желязната завеса и е един от най-близките сътрудници на Вацлав Хавел. Андрей Бабиш е работил в министерството на външната търговия на социалистическа Чехословакия и след падането на Желязната завеса става голям бизнесмен, благодарение на старите си връзки. Петр Питхарт не вярва, че сегашният премиер ще са отърве лесно от обвиненията за сътрудничество на тайните служби. „Във всеки случай Бабиш няма да бъде успешен премиер“, казва той. Историкът Ондржей Матейка от своя страна гледа на това развитие самокритично.“Ако днес имаме един премиер, който е бил нещатен сътрудник на тайните служби, това значи, че ние не сме си свършили работата по преодоляване на миналото през последните 30 години“, заключава той.

Кадър от изложбата с фотографии на Ладислав Биелик по повод събитията в Чехословакия от 1968 г., показана у нас през октомври 2018 г.

 

Българското участие

Участието на България във войските на Варшавския договор, нахлули в Чехословакия през 1968 г., е израз на просъветската политика на Тодор Живков, която той неотклонно следва. Генералният секретар на ЦК на БКП никога не внася яснота за ситуацията, при която България участва в окупацията на Чехословакия. В своите „Мемоари“ бившият първи партиен и държавен ръководител е отделил повече редове за пристрастието на Брежнев към евтиния тютюн, отколкото на конкретното българско участие във военната интервенция.

 

Той се спира само на една от срещите си в Москва, предизвикана от чешките събития. С това обяснение Живков прехвърля отговорността за решението на СССР, като в същото време описаният от него момент достатъчно красноречиво показва подчиненото положение, в което той е поставен заедно с партийните и държавни ръководители от останалите социалистически страни:

 

„Участието на страните-членки на Варшавския договор в окупацията на Чехословакия беше предварително съгласувано в Москва. Инициативата за тази окупация беше на съветското ръководство. Брежнев бе категоричен, че в Чехословакия е подготвен контрареволюционен заговор. Това беше единствената информация. Първите ръководители от социалистическите страни, в това число и аз, стояхме в Москва около една седмица за обсъждане на обстановката в Чехословакия. Понеже имах традиционна среща със студентите, помолих да ме освободят след обяд на 7 декември и се върнах със самолет в София, проведох срещата и през нощта излетях обратно за Москва“.

 

Решението на комунистическото правителство за изпращане на български военни части

Отговорността за включването на България в този срамен акт е лично на Живков, като поддръжник на политиката на Брежнев. В качеството си на министър-председател той подписва строго секретното постановление №39 на Министерския съвет от 20 август 1968 г. за „оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ“.

Под него се подписват още 33 министри и председатели на комитети в тогавашното правителство. Сред тях са Пенчо Кубадински – зам.-председател на Министерски съвет, Дико Диков – министър на вътрешните работи, армейски генерал Добри Джуров – министър на народната отбрана, Светла Даскалова – министър на правосъдието, Павел Матев – председател на Комитета за изкуство и култура, Ангел Солаков – председател на КДС. В документа българското участие във военната интервенция получава следната формулировка:

„Отзовавайки се на молбата, отправена от партийни и държавни деятели на ЧССР към СССР и другите съюзни държави за оказване военна помощ на чехословашкия народ за ликвидиране на заплахата за съществуващия в Чехословакия социалистически строй, създадена от контрареволюционните сили в страната, встъпили в сговор с враждебни на социализма външни сили и изхождайки от съществуващите договорни задължения, Министерски съвет постанови:

 

„НРБ да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказване на помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на народната отбрана.“

 

Българските комунисти не разбират стремежа на чешкия народ

За това как властта в България тогава е възприемала случващото се в Прага говорят думите на председателя на КДС ген. Ангел Солаков:

„Дълбокия смисъл на „Чехословашката пролет“ ние тогава не разбрахме. Сметнахме, че вълната на остра критика и разголване на недъзите, която растеше всеки ден, е подготовка за настъпване на контрареволюцията. Трябваше да минат много години, за да проумеем нейния дълбок замисъл“.

 

Ген. Атанас Семерджиев, тогава началник-щаб на Българската народна армия, разказва в мемоарите си за конкретното българско участие във военната интервенция:

„Нашите части, определени да участват в акцията (12-и и 22-ри мотострелкови полк), още през юли се намираха на територията на Съветския съюз, където бяха поставени в оперативно подчинение на създадения специален щаб, ръководен от армейски генерал Павловски. По силата на този факт – националното ни командване – бяхме освободени от отговорност за планирането, организацията и ръководството на предстоящите действия… Това беше времето на най-остро противоборство между Изтока и Запада… Силни бяха опасенията, че започналите в Чехословакия промени може да доведат до излизането й от коалицията ни и по силата на „доминото“ не само да я отслабят, но и да я взривят.

 

Нахлуването на определените за операцията войски започна точно в полунощ на 20 срещу 21 август. В подготвеното за незабавно разпространяване от телеграфните агенции съобщение това действие се оправдаваше с писмо на група чехословашки ръководители, адресирано до ЦК на КПСС и предварително изпратено до него, съдържащо призива за оказване на помощ на „здравите сили“ в ЧКП и чехословашкия народ, за да защитят социализма и свободата, но в последния момент този аргумент отпадна от съобщението…

 

По-голямата част от населението на Чехословакия възприе тези действия не като „братска помощ“, оказана му, за да се „справи с контрареволюцията“ и да „защити социализма“, а като унижаваща достойнството му окупация. То се опитваше с автобуси, трамвайни коли, самосвали и други средства да прегради пътя на танковете и бронетранспортьорите. Замерваше ги с камъни, тухли, бутилки със запалителна смес, железа и други предмети. Така посрещна и нашите части

 

Решението за въвеждането на войските ни на територията на Чехословакия беше взето на най-високо политическо равнище (войските бяха само изпълнители), но това съвсем не оправдава нас – висшите военни ръководители от съюзните страни, един от които съм и аз.“

Българското извинение към чехите след края на комунизма

Унизителната политика на Живков е осъдена не само от времето, което показа, че „авантюристи“ като Чехия, Унгария и Полша намират естественото си място в обединена Европа много по-бързо от „реалистичната“ България на Живков, затънала в дълговете на неговото управление.

 

На 23 август 1990 г., 22 години след събитията в Чехословакия, Седмото Велико народно събрание приема специална декларация, с която определя българското участие в окупацията „като недопустим акт на намеса във вътрешните работи на една суверенна държава“ и поднася „своето дълбоко съжаление за участие в тази акция на български войски“.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни