Connect with us

България

18 февруари: 148 години от обесването на Левски

Публикувана

на

На днешния ден – 18 февруари, преди 148 години е обесен Васил Левски. Присъдата е изпълнена в тогавашните околности на София, а мястото е в района на площада, където днес се издига неговият паметник. Във всички градове у нас паметниците на Дякона ще бъдат обсипани с цветя въпреки пандемията. Помним ли заветите му? 

Как се стига до залавянето на Апостола от турските заптиета, коя е точната дата на обесването – 18 или 19 февруари, имал ли е двойници, къде е погребан, можеше ли да бъде спасен и трябва ли да бъде канонизиран за светец?

vlastta.bg подбра 6 от въпросите, които продължават да предизвикват дискусии с противоречиви тези около последните дни на Левски.

Кой предаде Апостола?

Първо Любен Каравелов, след това Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов и др. поддържат версията за предателството на поп Крьстю.

Според друга версия поп Кръстю е бил жертва на оклеветяване от страна на участници в комитетската дейност, главно в Ловеч и Плевен.

Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.

Тезата, че конкретно предателство няма, застъпва Димитър Панчовски в своите изследвания, където е категоричен, че вината на поп Кръстьо е вменена от неговия съслуживш – поп Лукан и фамилията му.

 

След 1989 г. се появиха теории, че Левски е предаден от даскал Иван Лилов от Сопот, секретар на Тетевенския революционен комитет. Други пък твърдят, че това е сторил Марин Поплуканов. След освобождението именно Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са сериозни политически фактори в Ловешко и имат възможност да въздействат и върху другите оцелели поборници да свидетелстват против поп Кръстю, който е и техен политически противник.

Последните няколко десетилетия бяха извадени още редица документи в подкрепа невинността на поп Кръстю Никифоров. Водещата теза гласи, че лъжата за предателството е умишлено поощрявана от БКП до 1989 г.

Въпреки това дискусията по темата продължава. През 2018 г. във в. „Дума“ Борис Данков публикува няколко факта, „които досега никой не е опровергал“:

1. Небезизвестната шифрована телеграма Nr 1117 от 24 ноември 1872 г. на софийския мютесариф Ахмед Мазхар паша до неговия търновски колега в частта си за поп Кръстьо гласи следното:

„…Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поменатия поп Кръстьо да съобщи как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица участват в комитета, като моля Ваше сиятелство да благоволите да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасяща се до комитета…“

2. Раненият при залавянето на Левски турски онбашия Юсеин Бошнакпри среща с Ив. Драсов, М. Поплуканов и Д. Пъшков на техния въпрос за предателството на Левски отговаря в прав текст:

„Поп Кръстьо го предаде и разказа на каймакамина всичко“…

3. Много често като аргумент се прилага митичната предсмъртна изповед на поп Кръстю пред поп Георги Антипов, която до ден днешен никой не е видял. А и да съществува, възниква логичният въпрос може ли да се разчита на нейната достоверност, след като тя е извършена от свещеник, „припознал“ през 1876 г. пред търновската извънредна комисия – ловешкия войвода Тодор Кирков.

Коя е датата на обесването на Левски?

Историческите извори осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода В. Левски категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. И неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г . Пет месеца преди да навърши 36 години.

Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.

Десетилетия наред обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари.

През 2012 г. историкът от Великотърновския университет доц. Петко Петков разви пред БНР своята теория за това защо гибелта на Левски се отбелязва на 19 февруари, при положение че това е станало на 18 февруари.

„Причината за това е, че в началото на 50-те години датата 18 февруари се паднала в неделя. Тогава официозът на БКП „Работническо дело“ излязъл в броя си от понеделник със статия, написана от мастит историк „На днешния ден увисва на бесилото…“.

„Почитта на Левски към неговата кончина се дава не когато трябва. Тук става дума за една досадна грешка, с която, преповтаряйки всяка година, показваме много лош пример на децата си, а да не говоря, че е нихилизъм“, обобщава Петков.

Гибелта на Левски се чества официално на 18 февруари в родния му град Карлово. 

Съществува и теза, според която двете дати са с еднаква стойност. Причината е, че разликата с Григорианския календар варира между 12 и 13 дни.

Обесеният е двойник на Левски?

Васил Левски всъщност не е един-единствен човек. Съществува голяма вероятност и други хора да са се представяли под този псевдоним. Това обяви преди време сътрудникът към БАН Георги Александров. Теорията трудно би могла да бъде доказана, както и опровергана, защото малко хора са виждали на живо Дякона. Той често се е дегизирал, за да не бъде хванат от турските заптиета. Следователно е напълно възможно личността на Левски всъщност да е събирателният образ от няколко различни хора, обяснява Георги Александров.

По външност Левски си приличал с други революционни дейци като Димитър Общи, който също бил рус и синеок. Преди Апостола да бъде предаден в Къкринското ханче, турската полиция вече е била заловила няколко души, смятани за него, които след това били освободени. Според Александров е възможно някой от тях да е Васил Иванов Кунчев, а обесеният – негов двойник.

Сътрудникът към БАН стига и по-далеч. В материал на в. „168 часа“, озаглавен „Вместо Левски обесили брат му Петър“, Георги Александров припомня, че Левски имал двама братя – Христо и Петър. Петър бил включен в четите на Христо Ботев и на Филип Тотю и най-често се подписвал под псевдонима Петър Левски или Петър Иванов-Трети Левски. Александров смята, че твърденията, че именно Петър е обесен през зимата на 1873 г., а не брат му Васил, не трябва да се подминават с лека ръка.

Къде е гробът на Апостола?

Издирването на гроба на Левски е започнало още след 1878 г., но без успех. Тъй като на самото обесване не са присъствали българи – поп Тодор си е тръгнал преди Левски да бъде обесен, няма свидетели каква е съдбата на тялото. Знае се, че след като бъде обесен осъден, той се предава на съответната религиозна общност, за да го погребе по обичая си. По една или друга причина не са се намерили българи, които да извършат погребението и вероятно тялото е погребано в т.нар. гробище на престъпниците в местността Кюлюците (приблизително района от Софийската математическа гимназия до бул. „Данаил Николаев“ и моста „Чавдар“).

Първата сериозна полемика се разразява през 1937 г., когато се чества 100-годишнината от рождението на Левски. О.р. полк. Димитър Венедиков пише дописка във в. „Мир“, като в следващите броеве през февруари и март участват 11 души със свои версии. През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95.

Започва спор дали това не са останките на Васил Левски. Археолозите твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където се твърди, че изчезват безследно.

Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините. Смята се, че версиите със заслужаващи внимание аргументи за гроба на Васил Левски са поне 10.

Можело ли е да бъде спасен?

След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, а друга – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч.

Каква е истината според книгата „Български загадки“ на журналиста Григор Николов?

Филип Симидов, сам поборник-опълченец, в спомените си пише, че веднага след залавянето на Левски в Търново бил сформиран комитет, който имал за цел да го освободи. Той споменава и за добре въоръжен отряд от 20 души, сподвижници на Апостола, които трябвало да нападнат конвоя по пътя за Севлиево и да го освободят, но турците се усетили и прекарали Левски по друг път. В това няма никаква истина. Нито е имало отряд, нито арестуваният Левски е прекаран по друг път, а вече е откаран в Търново, пазен от около 200 заптиета.

Опит за освобождението на Левски прави Христо Иванов-Големия, известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866 г. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезеца обаче в спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на работа малко.“

Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо Караминков-Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров-Заралията. Отишли при доктор С. Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му.

Друг член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов, който също е привикан от турците в конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.

От Търново Левски е откаран пред съда в София, а нов опит за освобождаването му правят в Чирпан. В тамошния комитет научили, че султанът много се интересувал да види този „Дервиш оглу Арслан“, в превод – Горски лъв, който 10 години подкопавал неговата империя и затова от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът срещу него.

Революционерите чирпанлии събират пари помежду си и изпращат на 28 януари 1873 г. в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе новини. Той пристигнал на 8 февруари. По това време съзаклятниците вече са подготвили и въоръжено нападение над влака при днешния Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им казва, че пристигнал в София на 8 февруари, когато Левски бил вече обесен. Не им останало нищо друго освен да отслужат панихида за него.

Стоян Заимов обаче разказва за далеч по-мащабна операция за освобождаването на Апостола. Тя била ръководена от Атанас Узунов. Той научил, че Левски ще бъде прекаран за Цариград през Лом-Русе-Варна или през Пазарджик-Пловдив-Одрин-Цариград. Били организирани две засади – при Дивдядово, Шуменско, с Тома Кърджиев и Георги Икономов, и към Търново Сеймен (Симеоновград), където жп линията минавала през тясна клисура. Там бил сборният пункт на четниците от околните села. В засада чакали 30 души. Железар дори им направил ключове и с тях разхлабили релсите, та влакът да дерайлира.

Светец ли е Левски?

„Апостолът на българската свобода не може да бъде обявен за светец, защото е убил дете“. Истинска буря предизвика това твърдение само преди няколко. Оказа се, че става въпрос за лично мнение на духовник, а не за официална позиция на Синода в отговор на призив, отправен от Националния фронт за спасение на България. Цитиран беше Протойерей Николай Георгиев.

Въпросът е поставян вече няколко пъти през годините от различни организации. През 1996 година алтернативният синод все пак извършва канонизацията, но този акт не е признат от Светия синод. Пред 2004 година се анулира, а иконата с образа на Свети Йеродякон Игнатий е насечена и изгорена.

Последното настояване за канонизиране е дело на партия НФСБ, която е част от коалицията Обединени патриоти и съответно – от управлението на страната. Според тях убийството е извършено, за да не бъде заловени съответно провалено революционното дело, като до последните си дни Левски е преживявал тежко стореното. От партията припомнят, че Свети Димитър Солунски и Свети Георги Победоносец са пълководци, а бойното поле със сигурност не било „певческо дружество“.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

февруари 2021
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Advertisement